Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Гневът му отново се засили, този път насочен към майка й, задето е била достатъчно луда да научи дъщеря си на войнските умения. Той сниши глас:

— Не можеш винаги да държиш това в ръката си, Кристен.

Ъгълчето на устните и леко се изви:

— Ти си глупак, задето ме предупреди. Сега вече никога няма да позволя да ме хванеш сама.

Това го накара да кипне:

— Тогава увери се, че си залостила вратата, когато спиш, защото ще намеря начин да те взема и това ще стане много скоро.

Кристен не отвърна на тази заплаха, но спря да събира дрехите си от земята и ги преметна през рамо. Без да сваля очи от Дирк, тя започна да опипва назад за юздите на Тордън и щом ги хвана, заотстъпва заедно с коня си. Щом се отдалечи на няколко стъпки, девойката хвана здраво копринено-бялата грива и се метна на върху него.

Тя чу зад себе си проклятията на Дирк, но не им обърна внимание. Мислите й бяха заети с това, да се облече по-бързо, преди да приближи имението Хаардрад, където някой можеше да я види. Не би могла да даде обяснения, а ако кажеше истината, щеше да получи сурови ограничения на свободата си, а и Дирк Герхардсен — големи неприятности.

Ако не бяха ограниченията, би признала какво се бе случило, но тя ценеше свободата си твърде много. Баща й и без друго се тревожеше много за нея. Майка й не толкова, тъй като я бе обучила да се защитава през всичките тези лета, през които Гарик пътуваше заедно с братята й, за да продава стоката си. Брена бе научила Кристен на всичко, което самата тя бе усвоила от своя баща — умения и хитрости в боравенето с оръжие срещу по-силен противник. Хитростите бяха необходими, защото макар девойката да бе с една глава по-висока от майка си и доста по-силна от повечето жени, все пак силата й не можеше да се сравнява с мъжката.

Кристен се гордееше със способността си да се защитава сама, но това бе първият път, когато й се наложи да изпита уменията си. Тя не можеше открито да носи оръжие, както правеха мъжете, пък и баща й щеше да се разгневи, ако разбереше на какво я е научила Брена. Всъщност момичето не искаше да ходи въоръжено, защото не по-малко се гордееше с женствеността си.

Цялото семейство обичаше, полагаше грижи и защитаваше Кристен. Освен Селиг, който бе с две години по-възрастен от нея, тя имаше Ерик — на шестнайсет зими и Торал, който бе видял четиринайсет. И двамата вече почти бяха достигнали ръста на чудесния си баща. Освен това тя имаше братовчед си Атол — само няколко месеца по-възрастен от Селиг, както и дузина втори и трети братовчеди по бащина линия, които щяха да се бият до смърт при най-малката обида отправена към нея. Не, тя бе добре защитена и нямаше нужда да се доказва, както трябваше да прави майка й, когато бе на нейната възраст.

До днес. Само ако можеше другата седмица да отплава със Селиг и приятелите му на изток към пазарните градове, нямаше да има нужда да се тревожи отново за Дирк, поне докато не се върнеше в края на лятото. Дотогава той сигурно щеше да си е намерил съпруга и желанието му да я тревожи щеше да се е уталожило.

Уви, тя бе помолила да отиде на това търговско пътуване, но й отказаха. Вече беше прекалено голяма, за да отплава с толкова много младежи, въпреки че корабът принадлежеше на баща й и Селиг бе командир. Щом Гарик не тръгваше, нямаше да тръгне и тя, и това бе окончателно. Дори лукавият й намек, че може да срещне някой търговски принц в Бирка или Хедеби и да доведе съпруг, не го убеди. Ако той не бе там да се грижи за нея, както вече бе правил на три пъти, когато позволи на Кристен и на майка й да плават с него, то тогава тя трябваше да остане у дома.

Гарик не плаваше през последните няколко години, защото предпочиташе да прекара топлото лято с Брена и оставяше командването на кораба на приятеля си Перин или на Селиг, когато стана достатъчно зрял. Родителите на Кристен щяха да поемат с конете си на север и нямаше да се върнат преди края на лятото. Там те ловуваха, изследваха и се любеха и дъщеря им мечтаеше точно за такива взаимоотношения. Но къде можеше да намери мъж като Гарик, който бе така нежен с онези, който обичаше, и толкова опасен и страшен за враговете си — мъж, който да накара сърцето й да затупти по-бързо, като това на Брена, когато го погледнеше?

Кристен въздъхна и пое към къщи. Нямаше такъв мъж, поне не тук. Е, имаше няколко благородни младежи, но не много. А и имаше доста, които можеха да бъдат и бяха твърде опасни. Северните земи раждаха много мъже, и то доста добри, но никой, когото бе срещала досега, не развълнува младото й сърце. Само да можеше да отплава на север със Селиг. Там някъде сигурно бе мъжът, който съдбата й бе отредила — може би търговец или моряк, като баща й, датчанин, швед или дори норвежец от юга. Всички те търгуваха в големите пазарни градове на изток. Тя само трябваше да го открие.