Джоана Линдзи: Сърца в пламъци

— Знам да използвам всички оръжия с изключение на бойната секира, защото тя е средство за убиване, чиято употреба не изисква умения — отговори тя гордо.

— Нямаш достатъчно сила, за да боравиш с нея — отвърна кисело той — И какво би казал баща ти, ако научи. Струва ми се, че ще опердаши и теб, и майка ти.

— Ще му кажеш ли? — презрително запита тя.

Той я погледна. Разбира се, че нямаше да каже на баща й, защото щеше да се му наложи да разкаже откъде е разбрал това. Усмивката върху устните й говореше, че тя също се досеща. А мисълта за Гарик Хаардрад, който бе с една глава по-висок от него и в доста добра форма дори на четирийсет и шест години, охлади отчасти страстта на Дирк. Но не напълно.

Кафявите му очи се впиха в нейните:

— Какво не ти харесва у мен, Кристен? Защо не ме искаш?

Този въпрос я изненада, защото бе зададен с притеснение. Дирк бе съвсем гол, също като нея, и стоеше гордо изправен насреща. Тя колебливо прекара поглед по дългото му тяло. Кристен не се притесни от това, което видя, защото вече бе виждала голи мъже, когато заедно с братовчедка си Тайра се бяха промъкнали в банята на чичо си и скрити зад една каца, гледаха как братовчедите й се къпят. Разбира се, това бе преди повече от десет години и имаше още една разлика от ситуацията в момента. Никога преди тя не бе виждала мъжки инструмент на удоволствието така изправен и горд, както този на Дирк.

Кристен му отговори честно:

— Всичко е наред у теб, Дирк. Имаш хубаво тяло и е приятно да те гледа човек. Баща ти има богато имение и ти си негов наследник. Всяка жена ще е щастлива да се омъжи за теб.

Тя не добави, че братовчедка й би сключила договор с боговете, за да го притежава и затова Кристен не му обръщаше внимание. Тайра бе влюбена в този мъж от пет години, но той все още не знаеше, а Кристен се бе заклела да не издава тайната на приятелката си на никого, най-малко на Дирк.

— Ти просто не си за мен, Дирк Герхардсен — завърши тя.

— Защо?

— Ти не караш сърцето ми да започне да бие по-силно.

Той я погледна учудено и попита:

— Какво общо има това с брака?

„Всичко“, помисли си тя, а на него отвърна:

— Съжалявам, Дирк. Не те искам за свой съпруг. Вече ти го казах.

— Вярно ли е, че ще се омъжиш за Шелдън?

Тя би могла да излъже и да се отърве от него, но не обичаше да лъже само за да улесни нещата.

— Шелдън ми е като брат. Родителите ми искаха да се омъжа за него, но ще отхвърля и това предложение. — „Той ще се зарадва, добави тя наум, защото и той ме приема като сестра и мисълта за брак между нас му е също толкова неприятна.“

— Все ще трябва да избереш някого, Кристен. По едно или друго време всеки мъж от фиорда е искал ръката ти. Би трябвало отдавна да си омъжена.

Тази тема не бе приятна за Кристен, тъй като тя осъзнаваше положението си по-добре от когото и да било, но нямаше нито един мъж по цялото продължение на реката, за когото би искала да се омъжи. Искаше любов като тази между родителите си, но знаеше, че може да се наложи да се примири и с по-малко. Беше отлагала няколко години, като отхвърляше всички предложения и родителите й позволяваха, защото я обичаха. Все пак това не можеше да продължава безкрайно.

Кристен се ядоса на Дирк, задето й напомни за болката, която я измъчваше непрестанно през последната година.

— Кого ще избера не те засяга, Дирк, тъй като това няма да си ти. Заеми се да си намериш друга и не ме безпокой повече.

— Бих могъл да те взема, Кристен, и да те принудя да се омъжиш за мен — тихо предупреди той. — Тъй като отхвърли толкова предложения, баща ти ще те даде на мен, след като те опозоря за другите. Това е ставало и преди.

Това беше възможно. Разбира се, баща й първо щеше да го пребие. Но ако Дирк все пак оживееше, можеше да я получи. Фактът, че е загубила девствеността си, щеше да се вземе предвид.

Кристен го погледна ядосано:

— Ако баща ми не те убие, ще те убия аз. Не бъди глупав, Дирк. Никога не бих ти простила такъв долен номер.

— Но ще бъдеш моя.

— Казах ти, че ще те убия.

— Не мисля така — каза той прекалено уверено, за да може тя да остане спокойна — Мисля, че рискът си струва.

Очите му се взираха в гърдите й, когато каза това. Тя изтръпна. Не трябваше да остава тук и да говори с него. Трябваше да яхне Тордън и да препусне, вместо да хваща камата и да се изправя срещу него.

— Тогава опитай сега и аз ще те убия.

Дирк отново погледна оръжието й. Тя го вдигна по начин, които не оставяше съмнение, че ще успее да го нарани, прели да й го отнеме. Само да не бе висока почти колкото него и да не беше толкова силна…