Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Уейт хвана дългата плитка на девойката и я прехвърли през рамото й, за да може жената да я види.

— Лорд Ройс ме накара да я бичувам и това я разобличи. — Той грубо обърна Кристен. — Това не е гръб на мъж.

— Слабият гръб и дългата коса не правят жената.

— Милорд се увери и по друг начин, както ще видите и вие, когато я изкъпят.

Дамата издаде звук на отвращение.

— И какво да правим с нея, когато я изкъпят?

Уейт изръмжа:

— Накарайте я да работи каквото намерите за добре, милейди. Тя трябва да остане в къщата.

— Как Ройс може да държи една езичничка в дома ни?

— Той мисли да я използва…

— Не се и съмнявам! За същото, за което са я използвали и викингите!

— Може би и за това — усмихна се Уейт — Но по-скоро за заложница.

— О, много добре — въздъхна страдалчески дамата. — Изпрати някой да донесе ключа за тези окови, щом ще трябва я мием цялата. Но първо я отведи в банята и остави двама мъже да я наблюдават, докато кажа на жените какво трябва да направят. На тях това също няма да се хареса.

Кристен бе оставена с Уланд и Алдъс. Малката баня бе разположена под стълбите и една врата извеждаше направо в задния двор, където от един кладенец се носеше водата. Другата врата бе под стълбите, до кухнята. Тук имаше дървен съд за къпане, в който можеше да влезе само един човек. Явно саксонците не се къпеха заедно.

Двамата мъже, които останаха с нея, явно бяха слуги. Те бяха дребни, тъмни, единият бе стар, а другият по-млад — сигурно баща и син. И двамата я гледаха със страх, сякаш знаеха, че ще имат проблеми, ако тя реши да излезе.

Кристен не мислеше да излиза. Тя твърде много желаеше тази баня сега, когато вече не трябваше да крие женствеността си. Мръсотията, която бе натрупала върху себе си бе сурово изпитание за издръжливостта й. Ако не бяха заповядали да се изкъпе, тя сигурно щеше да помоли за това.

Ковачът дойде да смъкне оковите, но не ги отнесе със себе си. Кристен веднага седна на пейката, за да свали ботушите и да прегледа глезените си. Кожата бе станала яркочервена, но нямаше рани. Скоро щеше да се оправи, ако махнеха проклетите окови.

Кристен остана там, където бе седнала, и започна да разплита косата си, докато няколко момчета носеха вода отвън. Явно нямаше да си дадат труд да я стоплят, защото съда вече бе почти пълен. Това не й пречеше, защото бе свикнала да плува в студена вода.

Когато пет жени се набутаха в малкото помещение, Кристен стана и се обърна към господарката, която стоеше на вратата:

— Мога и сама да се изкъпя, госпожо.

— Слава Богу, мислех че ще имам големи проблеми, за да те накарам да ме разбереш.

— Разбирам отлично. Трябва да се изкъпя. Ще го направя с удоволствие, но не ми е необходима помощ.

— Значи нищо не разбираш. Ройс е наредил жените да те изкъпят и те ще го направят.

Кристен не искаше да прави проблем от нещо толкова дребно. Тя се отпусна небрежно и зачака мъжете да напуснат. Но те не помръднаха и въпреки това жените се скупчиха около нея, за да свалят дрехите й. Девойката ги отблъсна така, че две от тях паднаха на земята и завиха.

— Вижте, госпожо — наложи се Кристен да надвиква падналите жени, — ще позволя на жените ви да ме изкъпят, но не и докато мъжете са тук.

— Как смееш да ми казваш какво ще позволиш? Те са тук, за да защитят жените ми от теб, защото не можем да ти имаме доверие, когато останеш сама с беззащитните жени.

Кристен почти се изсмя на това. Пет жени, с дамата шест, били безпомощни срещу една. И сигурно щяха да станат, ако настояваха да я събличат и пред слугите. Всъщност, ако ги беше страх, тя не възразяваше да се изкъпе сама.

Девойката посочи с пръст двамата мъже, чиито очи се бяха разширили при перспективата, че може да се наложи да я съблекат.

— Тези са единствените, които ще имат нужда от помощ, ако не напуснат помещението.

Дамата извика от гняв и започна да крещи заповеди. Кристен вдигна пейката, на която седеше, и я хвърли върху двамата пазачи.

Ройс чу виковете и писъците, докато се приближаваше към къщата. Той влезе точно навреме, за да види как Уланд буквално бе изхвърлен от банята. Алдъс изхвърча след него, спъна се в по-младия и също падна на пода. Когато Ройс стигна до помещението, шумът бе поутихнал, въпреки че Даръл все още издаваше пискливи звуци от гняв.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Ройс от вратата.

— Тя не ни дава да я изкъпем!

— Кажи му защо, госпожо — Кристен успя да поеме дъх.

Тя лежеше просната по гръб на пода, а върху нея бяха седнали четири жени. Те я бяха нападнали отзад точно когато изхвърляше по-възрастния мъж през вратата. Сега тя едва дишаше, тъй като една жена бе седнала на гърдите й, а друга върху корема.