Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Добре си успяла да скриеш красотата си.

Кристен отстъпи.

— Казахте, че не съм била изкушение.

— Това бе по-рано.

Девойката простена наум. Да, това, което проблесна в зелените дълбини на очите му, когато я погледна, бе желание. Тя не се залъгваше, че ще може да мери сили с него. Не и с него. Днес той бе облечен в туника с дълги ръкави и мускулите, които бе видяла онзи ден, изпъваха тънкия плат. Саксонецът можеше да я смаже с огромните си ръце. За броени мигове можеше да се окаже върху нея. Никой тук не можеше да му попречи, защото тя бе враг, и то победен и той можеше да прави с нея каквото пожелае.

— Няма да ти е лесно да ме изнасилиш — каза Кристен с приглушен, предупреждаващ глас.

— Да те изнасиля? — той се промени пред очите й. Гняв изостри чертите му. — Не бих се унижил да изнасилвам викингска пачавра!

Никога не бяха обиждали Кристен така. Щеше да му го каже, но се въздържа, защото се замисли над думите му. Те бяха изпълнени с такова отвращение. Всъщност не бе толкова чудно, че я мисли за пачавра. Това бе разумно обяснение за присъствието й на кораба.

Той се върна на мястото си и повече не я погледна. Все още се мъчеше да овладее гнева си. Девойката се зачуди какво го бе накарало да ненавижда викингите толкова много. Тя знаеше още от първия миг, че той изпитва омраза не към нея, а към целия й народ.

— Щеше ли да имаш такива скрупули, ако бях викингска девица? — опита се да разбере тя.

— Щях да се радвам да постъпя с викингска девица така, както вашите мъже постъпиха със саксонските жени.

— Ние не сме идвали тук досега.

— Други като вас идваха! — гневно процеди той.

Значи това било. Викингите са идвали тук на поход. Кристен се зачуди кого ли е загубил, че не искаше да докосне развратница, която преди това е забавлявала онези, които мразеше, а би излял цялата си ненавист върху невинна девойка само защото е от народа на викингите. По дяволите! Това, че той я мислеше за пачавра, щеше да запази девствеността й!

Кристен почти се засмя на този абсурд. Това бе невероятно. Но ако само така можеше да се предпази, то тя щеше да се възползва. Само че, как се държаха развратниците?

— Искаше да ме разпиташ? — напомни му тя, като се почувства доста по-спокойна.

— Да. Какво знаеш за даните?

— Те не са харесали земята ви? — допусна тя и не можа да скрие усмивката си.

— Смешно ли ти се вижда? — рязко попита той.

— Не, съжалявам — каза тя, но продължи да се усмихва. — Просто не разбирам защо мислиш, че мога да знам нещо за тях. Ние идваме от други земи. Единствените дани които съм срещала, бяха търговци, също както повечето от моя народ.

Трябваше да бъде по-внимателна. Ако му кажеше, че баща й е търговец, той щеше да се зачуди защо е било нужно да проституира. По-добре да не знае, че родителите й са живи и че изобщо има семейство.

Мислите му следваха същата посока и тя усети, че мъжът все още иска да разбере нещо повече за нея.

— Защо жена като теб се продава толкова евтино?

— Има ли значение?

— Мисля, че не — отвърна той рязко и замълча.

Показателен за отношението му към нея бе фактът, че я държеше права, когато той бе седнал, а имаше още три свободни стола. Тя бе работила цяла заран, после я бичуваха, преживя едно къпане, което приличаше повече на мъчение, а сега трябваше да стои тук права и да отговаря на въпросите му. Злобният Локи сигурно се надсмиваше над проблемите й. Девойката не издържа и седна по турски на пода. Лицето на саксонеца отново потъмня.

— По дяволите, кучко, нямаш ли елементарно възпитание?

— Аз ли? — въздъхна тя. — А къде е твоето възпитание, та ме държиш права, докато ти седиш?

— Сигурно не си разбрала все още, че твоето положение тук е по-ниско от който й да е слуга.

— Значи най-долният слуга може да седи, а аз не? Това ли искаш да ми кажеш? Значи не мога да очаквам елементарна учтивост?

— Да, правилно си ме разбрала!

Какъв инат! Какво очакваше тази жена? Да се извини на затворничка?

— Много добре, саксонецо — тя се засмя и стана на крака. — Няма да ти дам възможност да кажеш, че норвежките не са издръжливи.

Този отговор го раздразни още повече. Той скочи, направи една крачка към нея, но спря и като се обърна, застана до масата и се опита да се овладее. Какво ли би й направил, ако не се бе спрял?

Тя объркано сви вежди. Какво направи, че толкова го разгневи? Нали се подчини. Той нали това искаше? Или очакваше от нея съпротива? Може би търсеше повод, за да я накаже, да излее върху нея омразата си, а тя не му позволи, като се подчини веднага.