Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Ройс се раздразни, задето тя не обърна внимание на обидите му.

— Отсега нататък ще служиш в къщата. Как ще се държат с теб зависи само от тяхното поведение. Разбираш ли?

— Да.

— Тогава накарай ги да разберат и те.

Кристен погледна към Торолф и Отер.

— Той мисли да ме задържи като заложница, за да осигури доброто ви поведение. Това не бива да повлияе на решенията ви. Трябва да ми обещаете, че ако ви се представи възможност, ще избягате. Ако поне един от вас успее да стигне до дома, ще изпратите баща ми тук.

— Но този ще те убие, ако избягаме.

— Сега той е разгневен, задето е бичувал жена. Няма да ме убие.

Отер мъдро поклати глава:

— Тогава ние ще се опитаме да стигнем до даните на север при първа възможност. Те имат кораби, с които можем да стигнем до северните страни.

— Добре. Ако имам възможност, ще ви съобщавам как съм, така че не се тревожете за мен.

— Достатъчно! — викна Ройс и блъсна девойката към Уейт. — Заведи я вътре и кажи на жените да я изкъпят.

Когато тя тръгна, лордът видя червените ивици на гърба й, от които сълзеше кръв. Той се обърна към Торолф.

— Знам, че тя ви каза повече, отколкото й позволих. Сега ме слушай. При първия ви опит за бягство ще я накарам да съжалява, че е останала жива. Имай предвид, че аз не се шегувам.

Кристен се почувства глупаво и не на място, докато вървеше през саксонската къща. Залата, в която влезе, бе дълга и по-голяма от тази на баща й, но това бе естествено, тъй като сградата бе по-голяма. У дома над залата нямаше етаж и това я правеше да изглежда като голяма каменна пещера. През зимата там бе толкова студено, че семейството й предпочиташе да прекарва вечерите в малката кухня. Над тази зала имаше етаж, но той бе доста високо.

Кухнята бе разположена в дълго каменно помещение, което бе долепено до дясната стена. Също толкова дълго помещение имаше и на дългата стена, но то бе студено и празно и сигурно не се използваше през лятото.

Подът бе дървен и кънтеше кухо, когато Кристен тръгна по него. Тя реши, че отдолу има някаква изба. Квадратно парче, каквото Гарик бе донесъл от изток, покриваше малка част от пода пред двата широки прозореца, разположени в средата и отдясно на залата. Върху него имаше столове и тъкачни станове. Тази част от помещението очевидно бе за жените.

Вратите и прозорците бяха отворени и през тях влизаше дневна светлина и топъл ветрец. Срещу женския кът под прозореца стоеше буре с пиво с канелка. Около бурето бяха разположени столове и пейки, както и няколко малки масички с игри върху тях. Имаше сандък за инструменти и още една, по-дълга маса, покрита с оръжия, примки и дори дървени ведра. Един мъж стоеше до масата и навиваше тънки кожени ленти около дръжката на камшик. Кристен се намръщи, защото това й напомни за изранения гръб.

В залата имаше седем жени и всички оставиха работата си, когато Уейт вкара Кристен вътре. Комбинацията от мъжко облекло, наполовина скъсано, и висок ръст, който я извисяваше на повече от половин глава над останалите жени, накара девойката да се почувства зле. Всички останали жени бяха покрити от врата до петите с рокли с дълги ръкави, а някои носеха и бонета, с които скриваха косите си, докато нейните ръце и гърба й бяха голи. Другите бяха чисти и спретнати, а тя бе цялата в кал и мръсотия, за да скрие нежната си кожа.

Една жена, облечена по-богато от останалите, стана и извика на Уейт да спре. Светлосинята й рокля бе избродирана по краищата чак до широките ръкави, дълги до лакътя. Долната роба, бяла, с тесни ръкави, бе пристегната около кръста и очертаваше крехка фигура. Косата на тази жена бе златистокафява, покрита с фина мрежа, изплетена от мънистени нанизи. Очите й бяха светлосини, много ярки, също като очите на мъжа, когото Кристен се надяваше да е убила.

Девойката помисли, че тази жена би била много по-красива, ако не се мръщеше, както в момента. Тя сигурно бе господарката на това имение, щом можеше да спре войн с такъв авторитетен глас. Кристен не бе изненадана, че саксонският лорд има красива жена. Тя би завиждала на тази дама, че има такъв приятен съпруг, ако не бе негова затворничка.

— Как смееш да го водиш тук? — попита жената, като направи няколко стъпки към Уейт, но все пак остави голямо разстояние.

— Милейди, той е тя и лорд Ройс заповяда жените да я изкъпят.

— Жена? — учудено каза жената и пристъпи по-близо, за да огледа Кристен от главата до веригата, която все още свързваше краката й. Тя поклати глава. — Не, това е невъзможно.