Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Като свърши, Ройс отстъпи от стълба и погледна назад към Торолф. Сега другите викинги крещяха към него, но Торолф мълчеше и го гледаше враждебно със сините си очи. Сигурно си мислеше, че само ще държи момчето вързано там. Саксонецът реши да му покаже, че греши.

Ройс застана зад момчето, като го скри от и огледа на затворниците със собственото си тяло. После извади ножа от колана си и сряза дебелата кожена дреха на младежа през средата. След това се зае с кожената туника, която бе толкова стегната, че сигурно поряза и гърба на момчето, но то не издаде нито звук.

Очите му видяха меката бяла кожа и го накараха да изтръпне. Нямаше яки мускули, който да поемат натиска на острието и всъщност той бе срязал нежната кожа на момчето. Тънка струйка кръв се спускаше от врата към кръста. Това наистина бе едно малко момче и той щеше да нареди да го бичуват, ако Торолф не кажеше доброволно истината за него.

Ройс отстъпи, за да могат затворниците да видят какво е направил. Торолф извика:

— Не! — и отблъсна копието от себе си, като се опитваше да стигне до саксонеца. Отер също издърпа копието от ръцете на пазача си и като повали други двама, също тръгна към стълба.

Ройс извика и те спряха, когато видяха острието на ножа да притиска нежната шия.

— Истината, Торолф.

— Никой! Просто момче! — настоя викингът.

Уейт извади камшика. Торолф отново извика „Не!“ и понечи да каже още нещо, но момчето бясно поклати глава и той млъкна. Ройс остана удивен. Въпреки че не каза нито дума, заповедите на младежа бяха изпълнени.

— Глупаво от твоя страна — каза Ройс, като заобиколи стълба, за да може да гледа момчето в лицето. — Ти ще страдаш, не той. Ти не можеш да говориш, но аз ще го накарам да признае, че ти си предводителят им. Това е очевидно. Искам потвърждение.

Той не очакваше отговор от един ням, нито пък мислеше, че думите му са разбрани Ройс бе разгневен, задето го караха да прави това и още по-разгневен от красивите очи с цвят на бистра вода, които срещнаха неговите, преди момчето да наведе глава, за да скрие лицето си. Дявол да го вземе, това бе твърде женствено. Много неща у този младеж напомняха за жена. Ако не знаеше, че това е невъзможно, той би скъсал и предницата на туниката, за да види, че съмненията му са безпочвени. И други момчета имаха красиви очи с дълги мигли и нежна кожа, докато не преминеха онази възрастова граница, след която ставаха мъже. Това тук още не бе достигнало тази възраст.

Ройс кимна и Уейт започна. Камшикът се спусна върху младежа и хората чуха как дъхът му излезе. Никакъв друг шум не наруши тишината в двора. Торолф остана на място, но стиснатите юмруци и напрегнатите мускули на тялото показваха, че едва се сдържа. Ройс кимна отново.

Този път високото, тънко тяло се удари в стълба, след което се отпусна назад. Тънката туника започна да се свлича. Момчето бързо се притисна до стълба, този път без помощта на камшика, но преди това ивица бял плат падна изпод туниката.

Ройс се наведе, за да вдигне парчето плат, което много приличаше на превръзка, но не бе изцапано с кръв. В единия му край имаше възел и той разбра, че го е срязал заедно с туниката. Две обли образувания бяха оставили следи по ивицата, сякаш е пристягала…

— Не, не мога да повярвам!

Очите му се вдигнаха към наведената глава и той дръпна туниката надолу. Ройс пое дълбоко въздух и силно прокле, когато видя доказателството, което превърна момчето в жена. С другата си ръка свали превръзката от главата й и отново прокле, когато дългата златна плитка падна върху гърба и.

Затворниците простенаха дружно, но жената не издаде нито звук. Сега тя гледаше право в очите му. Каква по дяволите бе тази жена, която не призна пола си, за да се отърве от бичуването? Или не е разбрала, че той не би наредил да ударят жена?

Той развърза китките й и тя веднага се прикри с туниката. Щом направи това, Ройс я хвана за ръката и я заведе пред Торолф.

— Момче, а? Никой? И ме остави да я бичувам! За да скриеш какво? Че е жена? Защо? — питаше Ройс вбесен.

— За да ме защити — отвърна Кристен.

Ройс обърна поглед към нея, но тя не се уплаши от гнева в очите му.

— Не стига, че не е няма, но и говори езика ни добре! По дяволите, ще ми кажеш ли защо не отвори уста, за да спреш бичуването!

— За да се предпазя от изнасилване — отвърна просто тя.

Той се засмя жестоко.

— Прекалено си висока, за да те пожелаят мъжете ми, не видя ли? Пък и иначе не си голямо изкушение.

— Сега какво ще правиш с мен? — осмели се да попита тя.