Пол Ливайн: Текила и синьо алиби

Много ясно, Стив, но казусът ще бъде мой, а не твой.

— И как, мамка му, онзи тип се е сдобил с харпун в гърдите? — не се отказваше. Беше като петдесеттонна драга, която изгребваше пристанището, Форс мажор сам по себе си.

— И аз знам колкото теб, Стив.

— Възможностите са три — продължаваше да упорства. — Първо, нещастен случай, Грифин показва на пича харпуна и той се задейства. Тогава имаме да защитаваме гражданско дело.

Ние, помисли си тя и сърцето й потъна. Господи, изобщо ли не слуша?

— Второ, скарали са се за нещо. Пичът налита на Грифин и той го пронизва с харпуна. Тогава работата става напечена, може да го съдят и за убийство, ако онзи вземе та умре. Възможен вариант е самозащита, ако Грифин се е страхувал за живота си.

Пробвай да си навреш носа в делата на чичо Грифин и ти ще почнеш да се страхуваш за живота си, слънце.

— Три, повреда в лодката. Рулят се прецаква, ще съдим производителя или ремонтната база, или доставчика на части за нанесени щети. Това не обяснява харпуна, но…

— Дай да видим първо как е чичо Гриф — прекъсна го студено тя — и да оставим делата настрана.

— Много ясно, но оттук можем да изкараме големи кинти.

Пак „ние“. Когато се ядосаш на гаджето си, обичайните му дразнещи недостатъци ти се струват още по-непоносими. Ефектът се умножаваше като сложна лихва в банката. Ето че пак не слушаше какво му говори, пак не улавяше интонациите в гласа й, сменящия се ритъм на настроението й.

По дяволите, Соломон! Можеш да забележиш как някой свидетел мигнал, но не можеш да ме чуеш, без да се налага да крещя.

Минаха през пристанището на Гарисън Байт, стари колкото света баржи стояха килнати на една страна във водата, нерехабилитирани хипита се изтягаха по верандите и си допиваха от нощес. Туристи на скутери задръстваха улицата по средата и Стив отново наду клаксона. Сви вдясно при Колидж Роуд към Сток Айланд, мина покрай затрупаното с пластове пръст сметище и отби между двата реда кралски палми към паркинга на болницата. Но ако имаше спешен случай, то той беше журналистически, а не медицински. Хеликоптерът беше от Канал 3 на Маями.

Супер! Направо супер! Няма камера, която Стив да не е срещнал и заобичал.

Колата на шерифа на Мънроу Каунти беше паркирана накриво пред главния вход на болницата. На капака й, подобно на дългокрак орнамент, беше кацнал бял ибис. Ако беше суеверна, Виктория щеше да сметне това за лоша поличба. Птицата ги наблюдаваше как влизат във фоайето, главата на Виктория се замая от спомени.

Защо чичо Гриф й се беше обадил след толкова много години? И защо не се беше обадил толкова много години?

Семейство Лорд и семейство Грифин.

Когато беше дете, двете фамилии бяха неразделни. Нелсън и Айрини Лорд, Харолд и Филис Грифин. Вечери, бридж, ваканции. За Виктория, преди светът й да се срине, беше време на гувернантки и пътувания, тенис лагери и шетландски понита. Любимият й приятел в игрите беше Хал-младши. Бяха си играли на чичо доктор, когато тя беше на четири, а той на шест, бяха се целували истински, когато тя беше на дванайсет, а той на четиринайсет. Толкова невинни. Толкова обещаващи. Докато баща й не скочи от покрива на един от небостъргачите на Лорд-Грифин. После дойдоха съдебните дела, разследването на Върховния съд. Слухове за подкупи и изнудване в строителния бранш. Хал Грифин заведе семейството си в Коста Рика и се покри за няколко години.

Виктория и майка й изгубиха дирите им, после чичо Гриф се появи в Сингапур и Индонезия, строеше хотели и трупаше богатство. С течение на годините си проби отново път към дома и започна да строи ваканционни комплекси по Карибите. После, преди около година, в „Маями Трибюн“ излезе статия, че си е купил Парадайз Кий, малък частен остров в Шарк Ченъл, близо до Мексиканския залив, откъм страната на Исламорада. Последваха спекулации по бизнес страниците за нов проект на Грифин във Флорида, но не излезе нищо официално. И накрая, миналата седмица, чичо Грифин най-после се обади. Извини се, че е бил извън живота й всичките тези години. После каза, че не я е изпускал от очи.

Не я е изпускал от очи. Звучеше мистериозно. Но сигурно беше вярно. Чичо Гриф знаеше всичко за завършването й с отличие в Принстън и Йейл, за кратката й авантюра в прокуратурата и беше чул, че се е захванала с частна практика. Имал работа за нея, която можела да я заинтересува.

Нея.

Не старши съдружника в някоя покрита с дебели килими адвокатска фирма. Не Алън Дершовиц. Нито Стивън Соломон. А нея.