Арнет Лем - Продадена принцеса

Там тя щеше да намери своето убежище и това я успокои.

Следвайки знаменосеца, Ривъс насочи коня си покрай кладенеца и спря пред стълбите. Слугите от замъка се бяха наредили по стъпалата като войници. Прислужниците бяха спретнати и чисти, а мъжете — сериозни. Дали Ривъс бе взел на сериозно заплахата й да прогони слугите му? Можеше ли да го направи? Да, стига да имаше повод.

Като я притисна към гърдите си, той слезе от коня с плавно движение. Меридийн се почувства като пухена възглавница — така леко я носеше той.

Не беше поглеждала към него, откакто бяха говорили за църквата. Боеше се, че той ще прозре плана й да потърси помощта на свещеника за анулиране на брака им. За момента той я искаше в този замък. Първото задължение на съпруга към съпругата бе да покаже пред слугите поддръжката си към нея.

Съпруга. Тази дума събуди цял куп момински сънища. От месеци не я бяха посещавали мечтите за другар и за собствен дом. Сега трябваше да се отърве и от двете.

В петък щеше да отиде при свещеника и да задвижи плана си за разтрогване на връзките, които я обвързваха с Ривъс Макдъф.

Той я изчака да оправи полата си, след това взе ръката й и я поведе към един мъж на около петдесет години. Както подобаваше на възрастта му, той носеше дълга вълнена дреха, притегната с кожен ремък на кръста.

— Лейди Меридийн, позволи ми да ти представя моя стюард, Сим Грант.

С голямо достойнство той й се поклони ниско до кръста.

— Предавам ви сметките на господаря, милейди, и кесията на баща си. — Той й подаде кесия, направена от кожа на язовец. По нея нямаше златни пискюли или украшения. Баща му беше обикновен човек.

Тъй като тя не взе скъпоценния дар, Сим стана настойчив.

— Ако откриете в сметките ми нечестна облага, можете да задържите кесията на баща ми. — Той извърна очи, задавен от напиращите емоции.

Това беше неговата най-ценна вещ и сега я предаваше на тази красива непозната.

— Но защо?

— За да раздавате справедливост, както подобава на една принцеса.

Принцесата. Сигурна бе, че Ривъс Макдъф и снажният шериф раздаваха справедливост сред хората си. Освен ако Сим не говореше за някоя от догмите, записани в Завета. Ривъс ги знаеше всичките. Не можеше да вини стюарда, докато не прочетеше Завета. Не искаше да става част от традиционните ритуали, а освен това какво я интересуваше, ако Сим Грант бе мамил Ривъс Макдъф? Би се радвала дори, ако той го бе разорил.

Тя взе кесията и мушна в нея дървената чаша. После подаде на Сим цветята.

— Сигурна съм, че си водил честно службата си. Моля те, постави цветята във вода.

Дойде ред на готвачите.

— Сайбил и Коунал Монфише.

Двамата бяха различни като деня и нощта. Сайбил беше два пъти по-едра от съпруга си и толкова руса, че чак жълтееше.

— Монфише ли? — рече Меридийн, заинтригувана от името.

Коунал, слабо телосложение, бе подстригал черната си коса необичайно късо, а брадата му стърчеше, гъста като овче руно.

— Да, милейди. Ние сме от изток.

— От Неърн — вметна Сайбил.

— Дойдохме тук, когато града ни бе опожарен през есента на трийсет и седма година.

Жена му се сгуши в шала си.

— Беше през октомври.

— Дрънкаш глупости.

— Само защото ти не мислиш какво говориш.

Явно кавгите идваха лесно при тях. Меридийн познаваше добре този тип приятелство. Тя и Джоана Бенисън бяха прекарали часове наред в размяна на остроти и години в учене на изкуството да прощаваш. Джоана, нейната приятелка, сега бе съпруга на Дръмънд Маккуин, звярът, разкрил на Ривъс Макдъф местонахождението на Меридийн.

Меридийн погледна изпитателно съпруга си.

— Изненадана съм, че Брус може да влиза във владенията ти и да ги опустошава.

Очите му се присвиха, сякаш се чудеше как да й отговори. След известно време додаде:

— По онова време аз не се подчинявах на Робърт Брус.

Меридийн насмалко от изненада не изпусна кесията на стюарда.

— Значи си бил старейшина бунтовник?

— Да. Поисках нещо от Брус. Той ми отказа и ми заповяда да сторя онова, което не можех. Когато аз възразих той подложи земите ми на огън и сеч. Двамата заедно с баща ти превзеха Неърн.

Това я учуди, понеже баща й рядко се съюзяваше с шотландците от юга. По това време, когато тя бе отишла в Англия Робърт Първи беше крал на всички шотландци.

— Какво поиска от Брус?

Ривъс преметна наметалото си през рамо и придърпа нагоре колана, на който, висеше меча му.

— Тъй като той е наш монарх, а теб не можах да те открия никъде, аз му поисках меча на Чаплинг. Той… в пристъп на гняв ми отказа.