Станислав Лем - Непобедимият

Главният кибернетик Кронотос запита Лауда по какъв начин според него облакът, макар и лишен от интелигентност, се е научил да атакува хората.

— Та това е съвсем просто — отвърна биологът. — В продължение на милиони години той е правил само това. Говоря за борбата с първоначалните жители на Регис. Те са били животни с централна нервна система. Научил се е да ги атакува така, както атакува жертвата си земното насекомо. Той върши това с такава прецизност, с каквато осата впръсква отрова в нервните възли на щуреца или бръмбара. Това не е интелигентност, това е инстинкт…

— А откъде са знаели как да атакуват самолетите? С тях не са се срещали досега…

— Не можем да знаем това, колега. Воювали са, както вече казах, на два фронта. С жителите на Регис — с живите и с мъртвите, тоест с други автомати. Тези автомати по необходимост е трябвало да употребяват различни видове енергия с отбранителна и нападателна цел…

— А ако сред тях не е имало летящи…

— Досещам се какво иска да каже докторът — забеляза заместник главният кибернетик Саурахан. — Големите автомати, микроавтоматите, са се свързвали помежду си с цел да се обединят и най-лесно е било да бъдат унищожени чрез изолация, разделяне, следователно най-добрият начин е бил блокирането на връзката…

— Не става дума за това, дали могат да се обяснят отделните форми на поведение на „облака“, без да прибягваме до хипотезата за интелигентност — отвърна Кронотос, — защото в случая не важи бръсначът на Окхам. Нашата задача, поне засега, е да създадем една хипотеза, която ще обясни всичко с най-пестеливи средства, но такава хипотеза, която ще осигури максимална безопасност на действие. Затова май ще трябва да приемем, че „облакът“ може да бъде надарен с интелект, защото това би било продиктувано от по-голяма предвидливост. В такъв случай ще действуваме по-предпазливо. Ако приемем (по Лауда), че облакът няма интелект, а в действителност се окаже, че има, то за такава грешка можем да платим страшна цена… Говоря това не като теоретик, а преди всичко като стратег.

— Не зная кого искаш да победиш — облака или мене — отвърна спокойно Лауда. — Аз не съм против предпазливостта, но облакът няма друг тип интелект от този на мравката, по-точно не като на отделното насекомо, а като на целия мравуняк. Та нали ако не беше така, нямаше досега да сме живи.

— Докажи това.

— Ние не сме за него първият противник от типа homo, защото той вече се е разправял с такива: напомням ви, че „Кондор“ кацна преди нас, тука. За да проникнат микроскопичните „мушички“ в силовото поле, достатъчно е да се заровят в пясъка. Полето достига само до повърхността. Те познават силовото поле на „Кондор“, следователно могли са да научат този начин за нападане. Обаче те не направиха нищо такова. Значи „облакът“ е или глупак, или действува инстинктивно…

Кронотос не искаше да се предаде, но в този момент се намеси Хорпах и предложи да се отложи дискусията. Молеше за конкретни предложения върху това, което беше установено като вероятно. Нигрен попита не може ли да се екранират хората, като им се поставят метални шлемове, които да ликвидират въздействието на магнитното поле. Но физиците стигнаха до извода, че това няма да даде желания ефект, защото магнитно поле с голяма сила възбужда в метала вихрови токове, които биха загрели шлема до висока температура. Като започне да пари, нищо друго не можеш да направиш, освен да го свалиш от главата си, а последствията от това са ясни.

Беше вече нощ. Хорпах разговаряше в единия ъгъл с Лауда и лекарите; кибернетиците се бяха събрали отделно.

— Необикновено е все пак това, че по-интелигентните същества, споменатите вече макроавтомати, не са победили — каза някой. — Това щеше да бъде изключение, което подчертава правилото, че еволюцията върви към усложняване и усъвършенствуване на хомеостазата… на въпроса за информацията, за нейното използуване…

— Тези автомати не са имали шанс именно защото са били така високоразвити и сложни още от самото начало — отвърна Саурахан. — Разбери, това са били високоспециализирани за съвместна работа с конструкторите си, лираните, а когато лираните вече ги е нямало, те са били като сакати, лишени от ръководство. А тези форми, от които са произлезли днешните „мухи“ (съвсем не твърдя, че тогава още са съществували, смятам дори, че това е изключено, сигурно са се появили много по-късно), тези форми са били относително примитивни и поради това са имали пред себе си много пътища за развитие.