Станислав Лем - Непобедимият

— Аха, така значи.

— Да. При положение, че имаме за противник продукт на мъртва еволюция, който е напълно апсихичен, не можем да обсъждаме проблема за отмъщение заради „Кондор“, въпроса за съдбата на неговия екипаж. Все едно да набием с тояги океана, защото е потопил кораба и хората.

— В това, което казвате, би имало много истина, ако нещата наистина стояха така — каза Хорпах, като ставаше. Опря се с две ръце на скицираната карта. — Но това в края на краищата е хипотеза, а ние не можем да се върнем с хипотези. Трябва ни увереност. Не отмъщение, а увереност. Точна диагноза, установяване на фактите. Ако ги установим, ако имам затворени в резервоарите на „Непобедимият“ проби от тази летяща механична фауна — доколкото тя съществува в действителност, тогава ще се съглася, че ние нямаме вече работа тук. Тогава основното ще бъде да определим типа на по-нататъшната си дейност. Между прочем нищо не ни гарантира, че тези творения ще останат на планетата, може би те ще се развиват и накрая ще застрашат космическите рейсове в този район на Галактиката.

— Дори и да е така, това няма да стане, преди да изтекат стотици хиляди и дори милиони години. Все още се страхувам, че вие, астрогаторе, разсъждавате така, сякаш сте застанали очи в очи с мислещ противник. Това, което някога е било инструмент на живи същества, след тяхното изчезване е придобило самостоятелност и фактически се е превърнало в част от природните сили на планетата. Животът се е запазил в океана, защото там механичната еволюция не е достигнала, но тя не позволява на формите на този живот да стъпят на сушата. С това се обяснява умереният процент на кислорода в атмосферата — отделят го океанските водорасли, — както и външният вид на континенталната повърхност. Тя е пустиня, защото тези механизми не строят нищо, нямат никаква цивилизация, изобщо нямат нищо извън себе си, не създават никакви ценности; затова трябва да ги третираме като природна сила. Природата също не създава нито оценки, нито някакви ценности. Тези неща просто са, съществуват и действуват така, че да продължава това съществуване…

— Как си обяснявате унищожаването на самолетите? Те бяха защитени от силово поле…

— Силовото поле може да бъде смачкано от друго силово поле. Впрочем, астрогаторе, за да се унищожи за част от секундата цялата памет, която се съдържа в човешкия мозък, е необходимо около неговата глава веднага да се създаде магнитно поле с такава интензивност, каквато не бихме могли да създадем дори и ние със средствата на нашия кораб. Затова биха били необходими някакви грамадни трансформатори, електромагнити…

— И вие мислите, че те имат всичко това?

— Нищо подобно! Нищо нямат. Те просто са тухлички, от които необходимостта в дадения момент строи това, което е нужно. Идва сигнал: опасност! Проявило се е нещо, което се открива по причинените от него изменения, например измененията на електростатичното поле… Летящият рояк веднага се подрежда в някакъв „облакомозък“ и в него се събужда общата памет: вече е имало такива същества, с тях се постъпва по този начин, след това те загиват… и повтарят съответния тип дейност.

— Добре — каза Хорпах, който от дълго време не слушаше вече думите на стария биолог, — отлагам старта. Сега ще свикаме съвещание, бих предпочел да не правя това, защото големи спорове ще паднат, ще се разпалят научните страсти, но друг изход няма. След половин час в главната библиотека, доктор Лауда…

— Нека ме убедят, че греша, и тогава на борда ще има един истински доволен човек… — каза докторът и напусна кабината така тихо, както беше влязъл.

Хорпах се изправи, отиде до стенния информатор и като натисна шалтера на вътрешната мрежа високоговорители, извика всички учени.

Оказа се, че повечето от специалистите са имали предположения, подобни на хипотезата на Лауда; само че той беше първият, който ги бе формулирал така категорично. Споровете избухнаха само около проблема за психичност или апсихичност на „облака“. Кибернетиците бяха склонни да го приемат за мислеща система, надарена със способност за стратегическо действие. Лауда бе подложен на остри атаки. Хорпах си даваше сметка, че Лауда е атакуван с такава страст не толкова заради хипотезата си, колкото заради това, че вместо с колегите си той най-напред я е обсъдил с него. Въпреки множеството връзки, които ги свързваха с екипажа, учените представляваха на борда нещо като „държава в държавата“ и спазваха един неписан кодекс на поведение.