Станислав Лем - Непобедимият

— Чакайте малко. Да оставим настрана фантастичността на вашата хипотеза, но нали в еволюционната игра печели винаги съществото с по-развита нервна система. В този случай вместо нервна е имало, да кажем, електрическа, но принципът си остава един и същ.

— Това е истина, астрогаторе, но само по отношение на еднородните организми, които са се развивали на планетата по естествен път, а не по отношение на тези, които са дошли от други системи.

— Не разбирам.

— Просто биохимичните условия за функциониране на съществата на Земята са и са били винаги почти едни и същи. Водораслите, амебите, растенията, низшите и висшите животни са построени от почти идентични клетки и имат почти една и съща обмяна на веществата — белтъчна, — а при такъв еднакъв старт диференциращ фактор става този, който споменахте вие. Това не е единственият фактор, но във всеки случай един от най-важните. Но тук е било малко по-иначе. Най-високо развитите организми, които са кацнали на Регис, са черпели енергия от собствените радиоактивни запаси, но по-простите — да кажем, някои малки ремонтни системи, може би са имали зареждащи се със слънчева енергия батерии. В такъв случай те са били в привилегировано положение в сравнение с останалите.

— Но по-висшите са можели да им отнемат слънчевите батерии… между прочем докъде води този спор? Може би не си струва да спорим за това, Лауда.

— Не, това е съществено нещо, астрогаторе, това е много важен момент, защото по мое мнение се е стигнало до мъртва еволюция от много своеобразен тип, тя е започнала в изключителни условия, създадени от странно стечение на обстоятелствата. С две думи, намирам, че това е станало по следния начин: в тази еволюция са победили устройствата, които са се миниатюризирали най-бързо, а на второ място — неподвижните. Първите са дали началото на така наречените черни облаци. Моето лично мнение е, че това са съвсем малки псевдо-насекоми, които могат да се свързват в случай на нужда в големи висши системи. Именно под формата на облак. Така се е развила еволюцията на подвижните механизми. А неподвижните са сложили началото на тоя чудноват вид метална вегетация, която представляват така наречените градове…

— Значи според вас това не са градове?

— Естествено. Това не са никакви градове, а само големи струпвания на неподвижни механизми, мъртви творения, способни да се размножават; те черпят слънчева енергия посредством органите си… допускам, че това са триъгълните плочки…

— Значи вие смятате, че този „град“ продължава да вегетира?

— Не. Струва ми се, че по някаква неизвестна на нас причина този „град“ или по-точно тази „метална гора“ е загубила борбата за съществуване и сега представлява само едни ръждясали остатъци. Оцеляла е само една форма: подвижните устройства, които са завладели всички континенти на планетата.

— Защо?

— Не зная. Хващах се за най-различни изчисления. Може би през последните три милиона години слънцето на Регис III е започнало да изстива по-бързо от преди и по този начин големите, неподвижни „организми“ не са можели вече да черпят от него енергия. Но това са само мъгляви предположения.

— Да кажем, че е било така, както казвате. Смятате ли, че тези „облаци“ имат някакъв управляващ център над или под повърхността на планетата?

— Мисля, че нищо подобно не съществува. Може би тези микро-механизми сами представляват такъв център, някакъв „мъртъв мозък“, когато се свържат по определен начин. Разделянето може да е от полза за тях. Пръснати в свободни рояци, те могат непрекъснато да седят на слънце или да се движат след буреносни облаци, защото не е изключено да черпят енергия от атмосферните изпразвания. Но в моменти на опасност или по-общо казано — на внезапна промяна, която заплашва съществуването им, те се свързват…

— Но нали нещо трябва да предизвика тази реакция на свързване, впрочем къде се намира по време на „роене“ нечувано сложната памет на цялостната система? Та нали електронният мозък е „по-умен“ от всички свои елементи, Лауда. Как биха могли тези елементи, след като се разглоби мозъкът, да намерят отново съответните си места? Най-напред би трябвало да се създаде план на целия мозък…

— Това не е задължително. Достатъчно е всеки елемент да „помни“ с кои други елементи се е свързвал непосредствено. Да кажем, че елемент номер едно трябва да се свърже с определени свои повърхности с шест други елемента; всеки елемент „знае“ същото за себе си. По този начин количеството информация, съдържащо се в отделния елемент, може да бъде съвсем нищожно, но освен него е необходим определен дразнител, определен сигнал от типа: „внимание, опасност!“, при който всички се сливат в определени конфигурации и моментално се образува „мозъкът“. Но това е само една примитивна схема, астрогаторе. Мисля, че въпросът е много по-сложен, защото например тези елементи често биват унищожавани, което обаче не трябва да се отрази върху действията на цялото…