Станислав Лем - Непобедимият

— Добре. Нямаме време да разсъждаваме повече над такива подробности. Виждате ли в своята хипотеза някакви конкретни изводи за нас?

— В известен смисъл да, но те са отрицателни. Милиони години механична еволюция — това е явление, каквото човек не е срещал досега в Галактиката. Обърнете внимание на един основен въпрос. Всичките ни познати машини служат не на себе си, а на някого. Следователно от човешка гледна точка съществуването на метални разрастващи се дебри на Регис или на нейните железни облаци е безсмислено — наистина и кактусите в пустините на земята също могат да се нарекат безсмислени. Най-същественото е това, че те великолепно са се приспособили към борбата с живите същества. Струва ми се, че те са убивали само в началото на борбата, когато местните континенти са гъмжели от живот; изразходването на енергия за убиване не се е оказало икономично. Затова те прилагат други методи, резултат на които е катастрофата на „Кондор“, случаят с Кертелен и накрая — ликвидирането на групата на Реняр…

— Какви методи?

— Не зная точно в какво се състоят те. Мога само да кажа личното си мнение: казусът на Кертелен представлява ликвидирането на почти цялата информация, която съдържа мозъкът на човека, а сигурно и на животното. Осакатените по този начин същества естествено умират. Това е един начин по-прост, по-бърз и по-икономичен от убиването… За съжаление моят извод от това е — меко казано — песимистичен. Ние сме в несравнимо по-лошо положение от тях, и то по няколко причини едновременно. На първо място много по-лесно е да унищожиш живо същество, отколкото механизъм или технически уред. По-късно те са еволюирали в такива условия, че са воювали едновременно и с живите същества, и със своите метални „братя“ — с разумните автомати. Следователно водили са борба на два фронта, като са ликвидирали всички адаптиращи механизми на живите същества и всяка проява на интелект у разумните машини. Резултат на тези милионогодишни борби е един необикновен универсализъм и съвършенство на унищожителната дейност. Страхувам се, че за да ги победим, ще трябва да ги унищожим всичките, а това е почти невъзможно…

— Така ли смятате?

— Да. Впрочем при съответната концентрация на средствата, разбира се, бихме могли да унищожим цялата планета… но нашата задача съвсем не е такава, а за това, че не ни достигат силите, да не говорим. Ситуацията наистина е единствена по рода си, защото — така, както я разбирам аз — ние в действителност стоим по-високо по интелект. Тези механизми изобщо не притежават никаква мисловна сила, те просто са великолепно приспособени към условията на планетата… към унищожаване на всичко, което има разум, и всичко, което е живо. Самите те обаче са мъртви. Ето защо това, което за тях е безопасно, за нас може да бъде смъртоносно.

— Но откъде сте сигурен, че те не притежават разум?

— Бих могъл да изклинча, да се прикрия с незнанието си, но въпреки това ще ви кажа, че ако изобщо съм сигурен в нещо, то сигурен съм именно в това. Защо не притежават интелектуална сила? Хайде де! Ами ако я имаха, щяха отдавна да ни изтребят. Ако проследите всички поредни произшествия на Регис, ще видите, че те действуват без определен стратегически план. Атакуват само при случай…

— Но… начинът, по който унищожиха връзката ни с Реняр и атаката им срещу разузнавателните машини…

— Та те просто правят това, което са правили преди хилядолетия. Висшите автомати, които те са изтребили, сигурно са се разбирали помежду си с радиовълни. Ликвидирането на такава размяна на информации, прекъсването на връзката, това е било една от първите им задачи. Разрешението е дошло само защото металният облак екранира по-добре от всичко друго на света. Тогава? Какво да правим сега? Трябва да предпазваме себе си и нашите автомати, нашите машини, без които ние сме нищо. Те обаче имат пълна свобода на маневриране, имат на място неизтощими източници за регенерация, могат да се размножат, ако унищожим част от тях, а при това никакви смъртоносни средства не могат да причинят вреда на всичките. Употребата на най-мощните ни средства става наложителна, удар с антиматерия… но не можем да сразим всички по този начин. Забелязахте ли как постъпват поразените? Просто се разсипват… освен това непрекъснато трябва да се намираме под прикритие, което ограничава стратегията ни, а те могат да се раздробяват произволно, да се пренасят от едно място на друго… и ако ги разбием на този континент, че ще се пренесат на друг. Но това в края на краищата не е наша работа — да ги унищожим всичките. Аз смятам, че трябва да отлетим.