Станислав Лем - Непобедимият

— Може би е имало дори и по-важен фактор — допълни доктор Сакс, който се бе приближил до тях. — Имаме работа с механизми, а механизмите никога не са имали такива регенериращи способности както живото същество, живата тъкан, която сама се възстановява след нараняване. Макроавтоматът, дори и да може да поправи друг макроавтомат, се нуждае за тази цел от съоръжения, от цял машинен парк. Достатъчно е било в такъв случай да бъдат откъснати от тези съоръжения, за да бъдат безпомощни. Тогава те са се превърнали в лесна плячка за летящите творения, които са били много по-неподатливи на повреди…

— Това е извънредно интересно — каза внезапно Саурахан. — Излиза, че трябва да строим автоматите по съвсем друг начин, не както досега, за да бъдат те универсални: трябва да се започне от малките елементарни тухлички, от псевдоклетките, които могат взаимно да се заместват…

— Това не е толкова ново — усмихна се Сакс, — защото именно еволюцията на живите форми постъпва по пози начин, и не случайно… Затова и фактът, че „облакът“ се състои от взаимнозаместващи се елементи, не е случайност… Работата е в материала: повреденият макроавтомат се нуждае от части, които може да произведе само високоразвита промишленост, докато една конструкция, построена само от няколко кристалчета или термистори, или други прости звена, може да бъде унищожена, без това да навреди на целостта, защото веднага ще я замести друга от милиардите подобни на нея конструкции.

Като видя, че няма какво повече да очаква от тях, Хорпах напусна събралите се учени, които бяха така погълнати от дискусията, че не забелязаха това. Той отиде в командния пункт, за да съобщи на групата на Рохан хипотезата за „мъртвата еволюция“. Беше вече тъмно, когато бе установена връзка между „Непобедимият“ и суперкоптера в кратера. Обади се Гаарб.

— Имам тук само седем души — каза той, — и от тях двама са лекари и са при тези нещастници. Останалите в момента спят с изключение на радиста, който седи с мене. Да… имаме пълно силово прикритие. Но Рохан още не се е върнал.

— Още не се е върнал?! А кога е заминал?

— Към шест след обяд. Взе шест машини и всички останали хора от екипажа… уговорихме се да се върне след залез слънце, а слънцето залезе преди десет минути.

— Имате ли телеграфна връзка с него?

— Прекъсна се преди един час.

— Гаарб! Защо не ми съобщихте веднага?!

— Защото Рохан каза, че връзката ще се прекъсне за известно време, тъй като влизат в една от дълбоките теснини, нали знаете. Склоновете им са обраснали с тая метална гадост, която така екранира, че и дума не може да става за улавяне на сигналите…

— Съобщете ми веднага, щом се върне Рохан… той ще отговаря за това… по този начин можем скоро да изгубим всичките си хора…

Астрогаторът не беше още свършил, когато го прекъсна викът на Гаарб:

— Пристигат, астрогаторе! Виждам светлини, качват се по склона, това е Рохан… една, две — не, само една машина идва… сега ще разбера всичко…

— Чакам.

Като видя светлините, които се люлееха ниско над самата земя, осветяваха от време на време обоза и отново изчезваха в гънките на терена, Гаарб грабна оставения наблизо ракетен пистолет и даде два изстрела нагоре. Това имаше забележителен ефект — всички заспали скочиха на крака, в същото време машината описа кръг, дежурният радист отвори проход в силовата стена и през означеното със сини светлини място влезе покритият с прах всъдеход и се спря пред дюната, върху която стоеше суперкоптерът. Гаарб с ужас си даде сметка, че това е малката триместна амфибия за разузнаване, радиоколата. Той изтича заедно с останалите в светлината на припряно насочваните срещу пристигащата машина прожектори. Преди тя да спре, от нея скочи човек със скъсан комбинезон, с лице до такава степен измацано с кал и кръв, че той го позна чак когато проговори.

— Гаарб — изстена той, като хвана учения за рамото. Краката му се огънаха под тежестта на тялото. Притичаха и други, подпряха го, като викаха:

— Какво стана?! Къде са другите…?

— Няма… ги… вече… другите… никого… — прошепна Рохан и изгубил съзнание, увисна в ръцете ми.

Към дванадесет през нощта лекарите успяха да го свестят. От леглото в кислородната палатка, под алуминиевото прикритие на кабината, той разказа това, което половин час по-късно Гаарб съобщи по радиото в „Непобедимият“.

Колоната, която Рохан бе повел, се състоеше от два големи енергобота, четири гъсенични всъдехода и една малка земноводна машина. В нея бяха Рохан, шофьорът Ярг и боцманът Тернер. Движеха се в предвидения от правилника за процедурата III степен строй. Пръв вървеше един енергобот без хора, след него разузнавателната амфибия на Рохан, по-нататък — четири двуместни машини, вторият енергобот завършваше колоната; двата енергобота прикриваха групата с купола на силовото си поле.