Станислав Лем - Непобедимият

Той остави всичките под опеката на лекаря, а сам изпрати цялата техника, с която разполагаше, да търси загубените. Сега имаше много инвентар, защото неговите хора заеха и пуснаха в действие захвърлените досега машини на Реняр. Тъкмо беше изпратил последния патрул и информаторът го извика в кабината; имаше връзка с „Непобедимият“.

Не го учуди това, че връзката е установена. Сякаш не беше вече способен да се учудва на каквото и да било. Даде накратко на Хорпах отчет за всичко, което се беше случило.

— Кои липсват? — поиска да узнае астрогаторът.

— Самият Реняр, Бенигсен, Коротки и Меада. Какво става със самолетите? — попита на свой ред Рохан.

— Нямам никакви сведения.

— А облака?

— Изпратих сутринта троен патрул. Върна се преди един час. Там няма никакви следи от облак.

— Нищо? Абсолютно нищо?

— Нищо.

— А самолетите?

— Нищо.

Доктор Лауда почука на вратата на астрогатора. Когато влезе, видя, че той чертае нещо по фотограметричната карта.

— Какво има? — попита Хорпах, без да вдигне глава.

— Исках да ви кажа нещо.

— Спешно ли е? След петнадесет минути стартираме.

— Не зная. Струва ми се, че започваме да разбираме какво става тук… — каза Лауда.

Астрогаторът остави пергелите. Очите им се срещнаха. Биологът не беше по-млад от командира. Това, че му позволяваха още да лети, беше направо странно. Изглежда, че той много държеше на това. Имаше вид по-скоро на стар механик, отколкото на учен.

— Така ли смятате, докторе? Слушам ви.

— В океана има живот — каза биологът. — В океана има, а на сушата няма.

— Защо? На сушата също е имало живот, нали Балмин намери следи.

— Да. Но те са на повече от пет милиона години. После всички живи същества на сушата са били унищожени. Това, което ще ви кажа, ще прозвучи фантастично, астрогаторе, всъщност нямам почти никакви доказателства, но… така е. Да приемем, че някога, преди милиони години, тук е кацнала ракета от друга система. Може би от района на Новата. — Той започна да говори по-бързо, но вече спокойно: — Знаем, че преди експлозията на дзета Лира шестата планета на системата е била населена с разумни същества. Те са имали високо развита цивилизация от технологичен тип. Да допуснем, че тук е кацнал лирански кораб-разузнавач и е станала катастрофа. Или друг нещастен случай, при който е загинал целият екипаж. Да кажем, някакво избухване на реактора, верижна реакция… важното е, че в корпуса, който е останал на планетата, не е имало нито едно живо същество. Оцелели са само… автоматите. Не такива като нашите. Не човекоподобни. По всяка вероятност лираните също не са били човекоподобни. И така автоматите са оцелели и са напуснали кораба. Те са били високо специализирани, хомеостатични механизми, способни да издържат и на най-тежки изпитания. Нямало е вече кой да им дава заповеди. Част от тях (с мисловно устройство най-близко до това на лираните) са се опитали може би да поправят кораба, макар че е било безсмислено при създалите се условия. Но вие знаете как става това. Ремонтният робот винаги поправя онова, което трябва, независимо дали това е нужно на някого, или не — такива са неговите функции. Но после са взели връх другите автомати. Отделили са се от първите, високоорганизираните. Може би местната фауна се е опитвала да ги атакува. Тук са съществували влечуги, следователно е имало и хищници, а хищниците от някои видове атакуват всичко, което се движи. Автоматите са започнали да воюват с тях и са ги победили. Трябвало е да се пригодят към тази борба. Променили са се, за да се приспособят към условията на планетата. Ключът на всичко според мене е в това, че тези автомати са притежавали способността да произвеждат други, в зависимост от нуждите. Значи за побеждаването на летящите влечуги са били необходими летящи механизми. Разбира се, не знам никакви конкретни подробности. Говоря всичко, като си представям подобна ситуация в условията на естествена еволюция. Може би тук не е имало летящи гущери, може би е имало подземни влечуги. Не зная. Важното е, че с течение на времето тези механизми напълно са се приспособили към условията и са успели да победят всички форми на животинския и растителния свят на планетата.

— И на растителния ли? А как си обяснявате това?

— Не зная. Бих могъл да предложа няколко различни хипотези, но предпочитам да се въздържа. Впрочем не съм казал още най-същественото. След няколко стотици поколения потомствените механизми престанали да приличат на създателите си, тоест — на продуктите на лиранската цивилизация. Разбирате ли ме? Това означава, че е започнала мъртва еволюция. Еволюция на механичните устройства. Какъв е главният принцип на хомеостазата? Да издържиш на променящите се условия, дори и на най-враждебните, на най-тежките. Понататъшните форми на тази еволюция на самоорганизиращи се метални системи са били застрашени на първо място не от местните животни и растения, а от липсата на източници на енергия и материали. Трябвало е да намерят материали, за да произвеждат резервни части и потомствени механизми. И затова, търсейки метални руди, те са развили нещо от рода на минното дело. Техните прадеди, които са пристигнали с този хипотетичен кораб, са били захранвани без съмнение с лъчева енергия. Но на Регис изобщо няма радиоактивни елементи. Следователно този източник на енергия е бил затворен за тях. Трябвало е да търсят друг. Сигурно е започнала остра енергетична криза и мисля, че се е стигнало до борба между тези устройства. Просто е започнала борба за съществуване. Нали на това именно се гради еволюцията. На селекцията. Високоорганизираните в интелектуално отношение устройства са били неспособни да просъществуват поради размерите си, които са изисквали значителни количества енергия и не са могли да издържат конкуренцията на по-малко развитите, но затова пък по-икономични и енергетично по-продуктивни…