Станислав Лем - Непобедимият

— Дори милион атмосфери на квадратен сантиметър.

— Какво значи това „дори“? Ще ми го продавате ли? Питам ви, колко? Пет милиона? Двадесет?

Хорпах говореше напълно спокойно; точно от това негово настроение най-много се страхуваха на кораба. Язон се окашля и отвърна:

— Полето е изпробвано при два и половина…

— Това е нещо друго. Чувате ли, Рохан? Ако облакът ви притисне до тази граница, тогава бягайте. Най-добре нагоре. Впрочем не мога да ви предскажа всичко… — Той погледна часовника си. — Осем часа след старта ще ви викам на всички вълни. Ако това не даде резултат, ще се опитаме да се свържем или с помощта на спътниците на Троя, или оптически. Ще лазирате по морзовата азбука. Не съм чувал това да не е дало резултат някъде. Но да се опитаме да предвидим повече от онова, за което сме слушали. Ако и лазерите засекат, ще чакате още три часа и тогава ще се върнете. Ако мене ме няма…

— Вие имате намерение да стартирате?

— Не ме прекъсвайте, Рохан. Не. Нямам намерение да стартирам, но не всичко зависи от нас. Ако ме няма тук, тогава влезте в околопланетна орбита. Правили ли сте досега това със суперкоптер?

— Да, два пъти на делтата на Лира.

— Добре. Значи знаете, че това е малко сложно, но напълно възможно. Орбитата трябва да бъде стационарна; точните й параметри ще ви бъдат дадени преди старта от Строем. На тази орбита ще ме чакате 36 часа. Ако дотогава не се обадя, ще се върнете на планетата. Ще отлетите до „Кондор“ и ще се опитате да го пуснете в ход. Знам какво значи това. Но вие няма да имате никакви други възможности. Ако успеете, върнете се в базата с „Кондор“ и докладвайте за случая. Имате ли някакви въпроси?

— Да. Може ли да се опитам да установя контакт с тези — с този център, който ръководи облака, в случай че успея да го открия?

— И това оставям да решите по ваше усмотрение. Във всеки случай рискът трябва да си остане в границите на разумното. Не зная нищо, разбира се, но ми се струва, че този команден център не се намира на повърхността на планетата. Освен това въпросът дали той изобщо съществува ми изглежда съвсем проблематичен…

— Как разбирате това?

— Нали имаме постоянно радиоподслушване по целия електромагнитен спектър. Ако някой ръководеше облака с помощта на излъчване, ние бихме зарегистрирали неговите сигнали.

— Този център може да се намира в самия облак…

— Възможно е. Не зная. Язон, възможно ли е да има начини за дистанционно управление, които да са независими от електромагнитните?

— За мнението ми ли питате? Не. Няма такива начини.

— За мнението ви? А за какво друго бих могъл да ви питам?

— Това, което зная, не е тъждествено с това, което съществува. Което може да съществува. Ние не познаваме такива начини. Това е всичко.

— Телепатия… — подхвърли някой отзад.

— На тази тема нищо не мога да кажа — сухо отвърна Язон. — Във всеки случай в пределите на изследвания от нас Космос не е било открито такова нещо.

— Колеги, не можем да си губим времето в безплодни дискусии. Рохан, вземете хората си и пригответе суперкоптера. След един час Строем ще ви даде еклиптичните данни на орбитата. Колега Строем, изчислете постоянна орбита с апогей пет хиляди.

— Да, астрогаторе.

Астрогаторът открехна вратата на командния пункт.

— Тернер, какво е положението? Още нищо?

— Нищо, астрогаторе. Гръмотевици. Много атмосферни изпразвания, но нищо повече.

— Никакви следи от емисионен спектър?

— Никакви следи…

„Значи никоя от летящите чинии не употребява вече оръжието си — престанали са да се сражават — помисли си Рохан. — Ако водеха бой с лазерите или само с индукционните излъчватели, индикаторите на «Непобедимият» щяха да ги открият от неколкостотин километра разстояние.“

Рохан беше твърде много погълнат от драматичното положение, за да се безпокои от задачата, която му беше поставил астрогаторът. Впрочем той и не би имал време за това. През тази нощ Рохан не затвори очи. Трябваше да се проверят всички инсталации на коптера, да се натоварят допълнителни тонове гориво, запаси и оръжие, така че той едва успя да се справи до определения час. Седемдесеттонната двуетажна машина се издигна във въздуха и като остави след себе си облаци от пясък, се насочи право на североизток в момента, когато краят на червения слънчев диск се показа на хоризонта. Веднага след старта Рохан се издигна на петнадесет километра; в стратосферата можеше да се развива максимална скорост, освен това възможността да срещнат там черния облак беше по-малка. Така поне смяташе той. Може би Рохан беше прав, а може би просто им провървя, но независимо от това след по-малко от час те вече се спускаха под косите лъчи на слънцето в засипания кратер, чието дъно бе още изпълнено с мрак.