Станислав Лем - Оглед на място

— Значи те наистина са искали да направят добро?

Изобщо не можех да свикна с тази мисъл.

— Мисля, че нито повече, нито по-малко от Бащите основатели. Но трябва вече да тръгвам. Сбогом.

Той стана, натовари камъка на гърба си и тръгна, превит под тежестта му. Започнах веднага да разпитвам Тиукстъл знае ли това, което монахът каза за Кливия.

Той не отрече, но се опитваше да докаже, че всичко е било по-иначе, защото кливянците имали авторитарни идеали и искали да направят своята добросфера не от съобразони, а от молекулярни микроботи, наречени пигмати, не само по-малко съвършени, но и по-жестоки от съобразоните. Засипа ме със специални термини, виждах, че защитава своето дело съвсем добросъвестно, но повече не го слушах. А и вече беше късно. Другите двама станаха, за да приготвят местата си за спане, Тиукстъл млъкна и също се надигна с нежелание. Заобикаляха ме непохватни фигури, покрити с плътен кадифен пух, с очи, разположени почти толкова широко, колкото и ноздрите им, в които при дишане трептяха малки перца. Като се готвех за сън, извадих от ухото си преводилката и гласовете от разбираеми се превърнаха в бързи пронизителни трели. Поетът приближи към мене очите си на сова, каза нещо и аз го разбрах, защото сочеше постелята. Мръкна се, всички вече бяха заспали, ако се съди по равномерното им дишане, но на мене не ми се спеше изобщо. Добре е, че никой не хърка, помислих си, защото не понасям хъркането. Наистина, намирах се сред енцианци, а те сигурно не хъркат. Нима някой е чувал за врабчета или пингвини, които хъркат? В главата ми беше пълна каша. Защо се бях натоварил с тегобите на звездното пътешествие? За да се озова с малко ято бивши птици в черната утроба на полуиздъхнал курдел ли? Кой? Аз, дипломатическият полукуриер, Ийон Тихи, бивша маймуна. Лично никога не съм бил маймуна, но нито един от тях също не е бил птица. Откъде този ненормален интерес към зоологията в генеалогични измерения? Нима, казвах си почти отчаяно, само така, глупаво, мога да мисля за такива сериозни и важни неща? Разбрах ли тайната на Черна Кливия? Да, но се оказа, че тук изобщо няма мрачна и непостижима за нас тайна, а нещо, което дори ни е много добре известно. Някой започна да хърка, след това захриптя, аз изшътках няколко пъти по отдавна изпитания начин, но без резултат. Приповдигнах се на лакът, като се страхувах, че ме чака безсънна нощ, и в този миг хъркането премина в подобно на гръмотевица бълбукане. То идваше отвсякъде, като при проливен дъжд. Не са те, успокоих се аз, курделът смила храната си и коремът му курка. Продължавах да лежа, а сънят ми не идваше. Като зърна на броеница прехвърлях в паметта си предишните свои пътешествия. Колко много бяха станали вече! Но някои се оказаха сън. Спомних си своето пробуждане след конгреса на футуролозите 193 193 Конгреса на футуролозите — В романа „Футурологичният конгрес“. и изведнъж си помислих, че може би и сега сънувам. Никъде безсънието не измъчва с такава упоритост, както по време на сън, защото е много трудно да заспиш, ако вече спиш. По-лесно е в такъв случай да се събудиш, това е известно на всеки. Ако се събудех сега, щях да си спестя множество излишни грижи. Това наистина щеше да бъде приятна изненада. И аз напрегнах сили, за да преодолея духовно връзките, с които така здраво ни държи сънят, да го разкъсам и да го хвърля от себе си като тъмен пашкул, но макар че вложих всичките си усилия, от това не се получи нищо. Не се събудих. Нямаше друга реалност.

Март, 1981 г.

КРАТЪК ЕНЦИАНСКО-ЗЕМЕН РЕЧНИК НА ВОЛЯНСКИТЕ И КУРДЛАНДСКИТЕ ОБЩОУПОТРЕБЯВАНИ И СИНТУРАЛНИ (Вж. СИНТУРА) ИЗРАЗИ

Встъпителни обснения . Бързото развитие на енциологията създаде необходимостта да се намерят най-близки съответствия на тези енциански думи и изрази, които означават непознати на Земята абстрактни понятия или конкретни обекти.

Така се появи речник с неологизми , които придават колкото се може по-точно чуждопланетното значение. Долу представям малка част избрани единици, взети от този речник, защото могат да улеснят четенето на книгата. Приложих също думи, които не се срещат в нея, но играят значителна роля в духовния и материалния живот на енцианците. Тези, които ми досаждат с по-малко или повече ехидни забележки, че ги затруднявам да вникват в същността на моите спомени и пътните ми дневници с новообразувани думи, най-учтиво каня да направят един прост опит, който ще им изясни неизбежността от това мое действие. Нека се опита такъв критик да опише един ден от своя живот в голяма земна метрополия, като си служи само с думи, взети от който и да е речник, издаден през XVIII век. На този, който не иска да прави такъв опит, любезно препоръчвам да чете моите книги.