Станислав Лем - Фиаско

В афелий на Дзета, далече от най-големите й планети, Стеергард изведе кораба на елиптична орбита, за да могат астрофизиците да извършат първите наблюдения на Квинта. Както обикновено в такива системи, в пространството се носеха остатъци от стари комети, обелени от газовите им опашки и накъсани на огромни отломъци при многократните преминавания край звездата. Сред тези разпръснати безразборно парчетии и прахови облаци ГОД забеляза на четири хиляди километра обект, който не приличаше на метеорит. Опипан с радиолокатора, той даде метално отражение. Формата му бе прекалено правилна, за да бъде магнетитов отломък с високо съдържание на желязо. Приличаше на нощна пеперуда с късо, дебело тяло и отсечени, тъпи криле. По-топъл с четири градуса от вледенена скала, той не се преобръщаше насам-натам, както подобава на метеорит или парче от ядрото на комета, а се носеше равномерно напред, макар и без следи от двигатели. ГОД го огледа в целия спектър и накрая откри причината за неговата стабилност; слаба струя от аргон — силно разреден поток и затова почти невидим. Би могъл да бъда космическа сонда или малък кораб.

— Ще уловим тази пеперуда — реши Стеергард. „Хермес“ се понесе към обекта по преследваческа траектория и когато се приближи на една миля до преследвания, изхвърли ракета с манипулатори. Над гърба на необичайната пеперуда капанът отвори широк челюстите си и я сграбчи отстрани като в менгеме. Но подвижният обект като че ли летеше послушно в клещи те, но след миг температурата му се повиши и газовият поток отзад се сгъсти. На монитора, който досега показваше съвпадане на програмата за преследване с протичането му, се появиха въпросителни знаци.

— Да включа ли енергопоглъщателите? — попита ГОД.

— Не — отвърна Стеергард. Гледаше болометъра. Уловеният обект се нагорещи до триста, четиристотин, петстотин градуса по Келвин, ала тягата му нарасна незначително. Температурната графика потрепера и се огъна надолу. Плячката изстиваше.

— Какво е задвижването? — попита командирът.

Всички в залата за управление мълчаха, местейки поглед от визуалния монитор към мониторите за извънсветлинна емисия отстрани. Светеше само болометричният.

— Радиоактивност нула?

— Нула — увери командира ГОД. — Изтичането на аргон намалява. Какво да правя?

— Нищо. Ще чакаме. Дълго летяха така.

— Дали да го вземем на борда? — предложи накрая Ел Салам. — Или да го облъчим най-напред?

— Не си струва труда. Той вече издъхва — тягата му изстина. ГОД, покажи го отблизо.

През електронните очи на държателните механизми видяха черно покритие с белези от безброй удари.

— Абордаж? — попита ГОД.

— Още не. Чукни го няколко пъти. Но внимателно. Измежду дългораменните клещи се подаде прът с объл край. Той заудря методично в държания корпус, разпръсквайки люспички пепел.

— Може би има детонатор, който не реагира на удар — отбеляза Полассар. — Аз обаче бих го облъчил…

— Добре — съгласи се неочаквано Стеергард. — ГОД, спинографирай го повторно.

Двете вретеновидни сонди, изстреляни от носа на кораба, настигнаха тумбестата нощна пеперуда и се спряха на необходимата дистанция. Горните монитори оживяха, като разкриха преплетени ивици, линии, сенки, а в края на екраните изскачаха атомните символи на въглерода, водорода, силиция, мангана, хрома, все по-дълъг списък, докато Ротмонт каза:

— Няма смисъл. Трябва да го вземем на борда.

— Рисковано е — измърмори Накамура. — По-добре да го демонтираме дистанционно.

— ГОД? — попита командирът.

— Може. Ще отнеме от пет до десет часа. Да започвам ли?

— Не. Изпрати телетом. Да разреже бронята на най-тънкото място и да даде картина на вътрешността.

— Със свредел?

— Да.

Към сондите около плячката се присъедини още една. Диамантеният свредел срещна не по-малко твърдо покритие.

— Само лазер — реши ГОД.

— Няма как. Но с минимален импулс, за да не разтопи вътрешността.

— Не гарантирам — отговори ГОД. — Да лазерирам ли?

— Деликатно.

Свределът се прибра и изчезна. На грапавата повърхност пламна бяла точка, а когато димното облаче се разнесе, главата на телеобектива се пъхна в разтопената дупка. Мониторът показваше обгорели тръби, влизащи в обла плоча, а целият образ лекичко трептеше — и тогава се обади ГОД:

— Внимание: от спинографията следва, че в централната част на обекта се намират ексцитони, а виртуалните частици са смачкали конфигурационното пространство на Ферми.