Станислав Лем - Фиаско

— Добри или лоши?

— Неразбираеми. Бар Хораб е наредил да се промени програмата. Преди гмуркането забелязали нещо на Квинта. И на луната й.

— Какво означава това?

Стеергард стоеше до входа. Лекарят помогна на Ротмонт да стане. Трима души вече се къпеха. Другите плуваха наоколо, оглеждаха се в огледалото и говореха, прекъсвайки се един друг.

— Уведоми ме, когато всички дойдат на себе си. Време имаме достатъчно. — С тези думи командирът се отблъсна от люка, прелетя между голите мъже като сред бели риби под водата и изчезна в прохода към залата за управление.

След като прецени положението, Стеергард изведе кораба над плоскостта на еклиптиката, като напусна конуса на сянката с възможно най-слаба тяга, за да направи наблюдения на Квинта. Виждаше се близо до Дзета като сърпче. Бе изцяло покрита с облаци. Шумът й бе нараснал до четиристотин гигавата. Фурие-анализаторите не откриваха никаква модулация. „Хермес“ вече бе облякъл „бронята“, която поглъщаше нетермичното лъчение, за да се предпази от откриване чрез радиолокация. Стеергард предпочиташе да попрекали с предпазливостта, отколкото да се изложи на риск. Техническата цивилизация означаваше астрономия, астрономията — чувствителни болометри и затова дори астероидът, по-топъл от вакуума, би привлякъл вниманието й. Към водната пара, използувана при маневрирането, Стеергард добави известно количество сулфиди, съдържащи се в изобилие в сеизмичните газове. Което си е истина, рядко се срещат вулканично активни астероиди, особено при толкова малка маса като тази на „Хермес“, но благоразумният командир на разузнавача изпрати в пространството сонди, които насочи към себе си, за да се убеди, че необходимото за по-нататъшната корекция на курса използуване на парни двигатели ще остане почти незабележимо дори при заплануваното слизане към Квинта. Искаше да се приближи откъм луната й, която възнамеряваше да огледа подробно.

Всички се бяха събрали вече в залата за управление, където цареше безтегловност. Тя изглеждаше като вътрешността на голям глобус с конусообразна ниша, отделена със стена от монитори, срещу които имаше кресла с прилепваща тапицерия. Достатъчно бе да седнеш и да притиснеш тяло към седалката, за да прилепнеш здравата към тази тъкан. Когато искаш да станеш, трябваше само да се отблъснеш с едно по-силно движение. Това бе по-просто и по-удобно от коланите. И тъй, десетимата седнаха в малката прожекционна зала, а мониторите, четиридесет на брой, показваха планетата — всеки в различен диапазон на спектъра. Най-големият монитор в центъра можеше да извършва синтез на монохроматичните образи, наслагвайки ги един върху друг според изискванията. В пролуките между облаците, усуквани от пасатите и циклоните, неясно се привиждаха силно нащърбените очертания на океанските брегове. Няколкократно филтрираното лъчение позволяваше да се види ту повърхността на морето от облаци, ту скритата под него повърхност на планетата. Едновременно слушаха монотонната лекция, която им изнасяше ГОД. Той повтаряше последната радиограма от „Евридика“. Бела допускаше, че техническата инфраструктура на Квинта е повредена от сеизмични трусове. Лакатош и още няколко души отстояваха хипотезата, наричана натуралистична. Жителите на планетата са изхвърлили част от океанските води в Космоса, за да увеличат повърхността на континентите. Така налягането, оказвано от океана върху дъното му, е намаляло и това е нарушило равновесието в литосферата. Напиращите отвътре сили бяха станали причина да се появят големи пукнатини в планетната кора, най-тънка под океана. Затова са престанали да изхвърлят вода в Космоса. С една дума, предприетите действия са дали катастрофален рикошет. Други смятаха тази хипотеза за погрешна, защото не вземаше предвид последвалите, неразбираеми явления. Освен това съществата, способни да реализират проекта в планетен мащаб, биха съумели да предвидят техническите сеизмични последствия. Изчисленията, направени при използване на Земята като изходен модел, показваха, че катаклизмите в литосферата биха могли да доведат до премахване на най-малко една четвърт от обема на океана. Но дори да са били изхвърлени шест трилиона тона вода, намаленото налягане не би могло да предизвика глобални опустошения. Контрахипотезата приемаше катастрофата от типа „верижно-доминов“ за нежелано последствие от експерименти със зле овладяна гравитология. Други предположения приемаха за възможно съзнателното унищожаване на престарялата технологична база — нещо като събаряне на стара къща, неумишлено разстройване на климата при изхвърлянето на вода в космическото пространство или цивилизационен хаос, породен от неизвестни причини. Нито една от хипотезите обаче не съумяваше да обхване всички наблюдавани явления, така че те да образуват едно логично цяло. Освен това радиограмата, която Бар Хораб бе изпратил преди навлизането в Хадес, упълномощаваше разузнавачите да предприемат необходимите действия напълно самостоятелно, отказвайки се от всички предварителни варианти на програмата — стига да преценят, това за правилно.