Станислав Лем - Фиаско

— Къде сме? — попита командирът.

— Отвъд Юнона. Полетът премина без усложнения. Да пренеса ли Герберг в операционната?

Стеергард се замисли.

— Не. Аз ще се заема с него. Какво е състоянието на кораба?

— Пълна изправност.

— Получи ли някакви радиограми от „Евридика“?

— Да.

— С каква степен на важност?

— Първа. Да съобщя ли съдържанието?

— За какво става дума?

— Промяна в процедурата. Да съобщя ли съдържанието?

— Колко са дълги тези радиограми?

— Три хиляди шестстотин и шестдесет думи. Да съобщя ли съдържанието?

— Със съкращения.

— Не мога да съкращавам неизвестни величини.

— Колко неизвестни има?

— И това е неизвестно.

Докато си разменяха тези изречения, Стеергард се отблъсна от тавана. Полетя към зелено-червената светлина над криотейнера на Герберт и пътьом успя да се види в огледалото на банята: мускулест торс, лъснал от онакс, който все още изтичаше от прикрепената към пъпа тръбичка — като у огромно бебе с остатъци от околоплодните води.

— Какво е станало? — попита. Заклещи босите си крака под контейнера на лекаря и опря длан на гърдите му. Сърцето биеше ритмично. На полуотворените устни на спящия се белееше лепкаво ониксът.

— Давай данните, които са сигурни — нареди на компютъра. Притисна отзад с палците си челюстта на лекаря, надникна в гърлото му, почувства топлината на дъха му. Герберт трепна и отвори очи. Бяха пълни със сълзи, ясни и чисти като вода. Стеергард установи с мълчаливо удовлетворение колко ефективен е този примитивен начин на свестяване. Клемата на пъпа на Герберт не се бе откачила напълно, затова той не се бе събудил. Командирът прищипна тръбичката, която отскочи, пръскайки бяла течност. Пъпът сам се затвори. Започна да натиска с две ръце гърдите на лежащия, като чувствуваше, че дланите му залепват. Герберт го гледаше с широко отворени очи, сякаш втрещен от изненада.

— Всичко е наред — каза Стеергард. Герберт май не го чуваше.

— ГОД!

— Слушам.

— Какво е станало? „Евридика“ или Квинта?

— Промени на Квинта.

— Какви?

— Изброяването на неясни данни е неясно.

— Казвай какво знаеш.

— Преди гмуркането настъпили бързопроменящи се скокове в албедото, радиоемисията достигнала триста гигавата бял шум. На луната на Квинта се мърда бяла точка, приета за плазма, поддържана в магнитно поле.

— Препоръките?

— Предпазливост и камуфлирано разузнаване. — По-конкретно?

— Да действуваме според собствената преценка.

— Разстояние до Квинта?

— Един милиард и триста милиона мили по права линия.

— Камуфлаж?

— Да.

— Смесители?

— Да.

— Направи ли промени в програмата?

— Само при навлизането в системата. Корабът е в сянката на Юнона.

— Корабът в пълна изправност ли е?

— Да. Да реанимирам ли екипажа?

— Не. Наблюдава ли Квинта?

— Не. Намалих космическата скорост в сянката на Юнона.

— Това е добре. Сега мълчи и чакай.

— Мълча и чакам.

Интересно начало — помисли си Стеергард, като продължаваше да масажира гърдите на лекаря. Той въздъхна и се помръдна.

— Виждаш ли ме? — попита го голият командир. — Не говори. Мигни.

Герберт примигна и се усмихна. Стеергард бе плувнал в пот, но продължаваше масажа.

— Diadichokynesis 24 24 Изследване за координираност на движенията (мед.) — Б. пр. …? — предложи Стеергард. Легналият затвори очи и докосна с несигурна ръка върха на носа си. Двамата се спогледаха с усмивка. Лекарят сгъна колене.

— Да станеш ли искаш? Не бързай.

Без да отговаря, Герберт стисна с ръце края на ложето си и се надигна. Вместо да седне обаче, полетя във въздуха.

— Внимавай — нула g! — напомни му Стеергард. — Полекичка…

Герберт оглеждаше помещението, вече напълно в съзнание.

— Как са другите? — попита, отхвърляйки назад прилепнатата към челото му коса.

— Реанимацията продължава.

— Да ви помогна ли, доктор Герберт? — попита ГОД.

— Няма нужда — отвърна лекарят. Провери лично контролните индикатори над саркофазите. Докосваше гърдите, оглеждаше очните ябълки, изследваше реакцията на конюнктивата. Чу шум от вода и вентилатори от банята. Стеергард вземаше душ. Преди лекарят да стигне до последния човек, Накамура, командирът се върна от своята кабина, вече облечен с шорти и черна тениска.

— Как са хората? — попита.

— Всички са здрави. Ротмонт има лека аритмия.

— Остани при тях. Аз ще се заема с пощата.

— Има ли новини?

— Отпреди пет години.