Станислав Лем - Фиаско

Бар Хораб настоя за незабавен отговор на въпроса КАКВО трябва да се предаде на „Хермес“ в течение на близките петнадесетина часа, защото после връзката с него ще се прекъсне. Или още по-конкретно: ЗА КАКВО трябва да бъдат подготвени разузнавачите и съответно КАК трябва да действуват, след като пристигнат в системата на Дзета?

Програмата на разузнавателния полет бе подготвена отдавна, но тя, разбира се, не бе взела предвид наблюдаваните в последно време феномени. Никой не бързаше да вземе думата. Накрая астроматикът Туима като говорител на групата от съветници на SETI заяви, без да крие колебанието си, че към „Хермес“ не могат да се отправят никакви добри съвети: може само да се предаде описанието на фактите и хипотетичното им интерпретиране, като се разчита на самостоятелната преценка на разузнавачите. Бар Хораб поиска да чуе въпросните хипотези, независимо от взаимните им противоречия.

— Каквото и да представляват промените на Квинта, това не са сигнали, изпратени към нас — каза Туима. — По този въпрос две мнения няма. Според някои колеги Квинта е открила нашето присъствие и се подготвя по своему да посрещне „Хермес“. Това предположение не се опира на рационални предпоставки. Според мен то е израз на безпокойство или направо казано — на страх. На много стар, първобитен страх, който някога е родил и понятието за космическо нашествие като катастрофа. Смятам такова обяснение на явленията за безсмислено.

Бар Хораб настоя за по-конкретен отговор. Дали хората от разузнаването ще се страхуват или не, ще решат те самите. Сега става дума за механизма на новите явления.

— Колегите астрофизици имат конкретни хипотези и могат да ги изложат — отвърна Туима, без да се засяга от иронията в гласа на командира, след като не бе насочена към него.

— А именно? — попита Бар Хораб. Туима посочи Нистен и Ла Пира.

— Скоковете на температурата и албедото може би са предизвикани от рояк метеорити, нахлули в системата на Квинта и сблъскали се с изкуствените спътници, което би породило наблюдаваните внезапни блясъци — каза Нистен.

— А как обяснявате приликата на светлините по повърхността на планетата със спектъра на Дзета?

— Може би част от спътниците на Квинта са ледени блокове, отчупени от външните ръбове на пръстена. Те отразяват към нас слънчевата светлина само при съответен ъгъл на падане и отразяване: възможно е това да са буци с неправилна форма и различни въртящи моменти.

— А за студеното петно какво ще кажете? — попита командирът. — Какво предполагате относно причините за неговата поява?

— Не е ясно, въпреки че сигурно може да се измисли някакъв естествен механизъм.

— Като хипотеза ad hoc 22 22 За момента (лат.) — Б.пр. — вметна Туима.

— Аз обсъждах въпросът е химиците, — намеси се Лаугер. — Там би могла да протича ендотермична реакция. Наистина, на мен лично такъв coriosum 23 23 Куриоз (лат.). — Б. пр. не ми харесва, макар и да съществуват съединения, които поглъщат топлина, реагирайки помежду си. Придружаващите явлението обстоятелства са драстично красноречиви…

— В смисъл? — попита Бар Хораб.

— Говорят за изкуствен характер, при все че не е задължително да е умишлено създаден. Да речем — катастрофа на охлаждащи, криотронни съоръжения. Нещо като промишлен пожар с обратен знак. Но аз не приемам такъв вариант. Нямам основание да го приема. Никой от нас няма такова основание. Самата близост на всички тези промени във времето обаче показва, че между тях съществува някаква връзка.

— Стойността на тази хипотеза е също отрицателна — отбеляза някой от физиците.

— Не мисля. Привеждането на ред неизвестни величини под общ неизвестен знаменател е печалба, а не загуба на информация… — усмихна се Лаугер.

— Искам нещо повече по въпроса — обърна се към него командирът.

Лаугер стана.

— Ще кажа каквото знам. Когато бебето се усмихва, прави го въз основа на предпоставки, съпътствуващи идването му на света. Тези предпоставки имат статистически характер и са много на брой: че възрозовите петна, които виждат очичките му, са човешки лица, че хората обикновено реагират положително на смеха и тъй нататък.

— Каква е връзката?

— Такава, че винаги всичко се основава на определени предпоставки, макар и в повечето случаи приети тихомълком. Ние дискутираме относно произшествия, които като серия от независими събития са малко вероятни. Светлини, емисионен хаос, промени в албедото на Квинта, плазма на луната. Откъде са се взели? От дейността на цивилизацията. Това осветлява ли ги? Напротив, затъмнява ги, понеже ние мълчешком приехме, че сме способни да разберем действията на квинтяните. Ще ви напомня, че едно време хората са смятали Марс за старец, а Венера — за младок в сравнение със Земята: прадедите на нашите астрономи просто приели, че Земята е същата като Марс и Венера, само че по-млада от първата и по-стара от втората планета. Оттук се появили каналите на Марс, джунглите на Венера и всичко останало, което впоследствие бе признато за плод на фантазията. На Квинта може би действува разум — или по-скоро разуми. Поради разновидността на интенциите им — неразгадаеми за нас…