Станислав Лем - Фиаско

Наблюденията, направени малко преди гмуркането в гравитационното пристанище, донесоха толкова неочаквани и изненадващи резултати, че Бар Хораб незабавно свика на съвещание експертите, макар да знаеше, че вече не може да предаде директно на екипажа на „Хермес“, техните мнения и препоръки. Съвещанието имаше една-единствена цел: да се постави възможно най-бързо диагноза на онова, което ставаше на планетата, и подир разузнавачите да се изпрати съобщение. Писмото, закодирано с писмеността на високоенергетичните кванти, щеше да настигне „Хермес“ по времето, когато екипажът е в безсъзнание, следователно щеше да го приеме ГОД, който ще да го предаде на хората след реанимирането им, когато пресекат границата на системата на Дзета. Звездното послание щеше да бъде зашифровано така, че само ГОД да може да го разчете. Предпазливостта не бе излишна: промените на Квинта бяха твърде обезпокояващи.

Зарегистрирани бяха серии кратковременни блясъци над термосферата и йоносферата на планетата, както и между нея и луната й — на около двеста хиляди километра от Квинта. Те траеха по няколко десетки наносекунди. В спектрално отношение отговаряха на излъчването на слънцето с „орязан“ инфрачервен и ултравиолетов диапазон. След всяка такава серия, която траеше по няколко часа, върху диска на планетата, в областта между тропиците, встрани на ледения пръстен се появяваха тъмни ивици. Едновременно се увеличи излъчването на вълни от метровия диапазон, като надмина наблюдавания дотогава максимум, докато излъчването от южното полукълбо отслабваше.

Непосредствено преди началото на съвещанието болометърът, насочен в центъра на планетния диск, показа рязко понижение на температурата от порядъка на сто и осемдесет градуса — с бавна релаксация. Студеното петно обхвана територия, равна на Австралия. Първоначално облачната обвивка изчезна над петното; светлата стена от облаци го заобиколи от всички страни, а преди те да се съединят, болометърът локализира „източника на студа“ — с точкови размери и точно в центъра на петното. Следователно внезапното охлаждане се разнасяше със сферичен фронт от източник с неизвестен характер.

На тъмното, неосветено от Дзета полукълбо на големия естествен спътник на Квинта се появи светлинна точка, която трептеше, сякаш се движеше независимо от движението на повърхността на луната. Като че ли непосредствено над нея се мърдаше в границите на една десетохилядна от ъгловата секунда огнище, образувано от ядрена плазма с температура един милион градуса по Келвин.

Когато съвещанието започна, студеното петно изчезна под облаците. Заоблачаването на Квинта се увеличи, като закри повърхност, по-голяма от когато и да било преди това: 92 процента от диска.

Не е трудно да се предположи колко различни бяха мненията на специалистите. Налагащата се най-напред хипотеза за ядрени взривове — експериментални или военни — отпадаше веднага. В спектрално отношение светлите точки нямаха нищо общо нито с взривовете на трансуранови елементи, нито с термоядрените реакции. Единствено изключение бе плазмената искра на луната: нейният ядрен спектър беше непрекъснат. Възникваше предположението за открит водородно-хелиев реактор, поддържан от магнитно поле. За ядрените физици предназначението на такъв реактор си оставаше загадка. Блясъците в околопланетното пространство биха могли да произхождат от специално настроени лазери, които уцелват някакви метални обекти — например никеломагнетитни метеорити, — или от сблъсъка на тела с високо съдържание на желязо, никел и титан — при фронтален удар и скорости от порядъка на 80–100 километра в секунда. Не беше изключено източникът да са и преобразувателни огледала, поглъщащи част от слънчевите лъчи — претърпели авария и избухнали.

Съвещанието прерасна в ожесточен спор между специалистите. Говореше се за регулиране на климата с помощта на огромни фотоконвертори, за фотоелементи, но това противоречеше на студената област около екватора. Най-изумителни обаче се оказаха резултатите от анализа на Фурие на целия радиоспектър на Квинта. Следите от каквато и да било модулация изчезнаха, а мощността на предавателите нарасна. Радиолокационната карта на планетата показваше стотици предаватели на бял шум, който се сливаше в безформени петънца. Квинта излъчваше този шум във всички вълнови диапазони. Той означаваше или излъчване на сигнали от типа „scramblind“ — вид шифрована комуникация, прикривана с привиден хаос, или съзнателно създаване на радиобезпорядък.