В същото време той изпрати навън дистанционна управляеми автомати, които поставиха върху дюзите на кърмата и носа камуфлажна апаратура — електромагнитни смесители. От този момент нататък пламъците изглеждаха размазани: излъчването им се разсейваше спектрално. ГОД проведе най-деликатния етап от спирането на границата на системата отвъд Юнона. Той го запланува и изпълни умело, както подобава на компютър от най-ново поколение. Просто разсече с „Хермес“ най-високите слоеве от атмосферата на газовия гигант. Пред кораба се образува възглавница от плазма и докато намаляваше в нея скоростта, ГОД поиска от климатичната инсталация на „Хермес“ да покаже на какво е способна: температурата в ембрионатора се покачи само с два градуса. Плазмената възглавница стопи за миг предпазния щит, който и без това бе вече ненужен; замени я нов тип щит — защитаващ от праха и остатъците от комети сред планетните орбити. По време на огнения преход „Хермес“ ослепя, но изстина още в конуса, образуван от сянката на Юнона, и тогава ГОД се увери, че пламтящите облаци, същински протуберанси, възникнали при спирачния преход, падат върху тежката планета съгласно законите на Нютон. Прикриваше не само присъствието на „Хермес“, но и неговите следи. С угасени двигатели корабът се носеше на дрейф в далечния афелий, когато изведнъж всички светлини в ембрионатора светнаха, а медиконите, готови за действие, се надвесиха над контейнерите.
Програмата изискваше пръв да се събуди Герберт, който като лекар да се намеси, ако има нужда. Тук обаче поредността на процедурата бе нарушена. Въпреки всичко биологичният фактор си оставаше най-слабото звено на толкова комплицираните операции. Ембрионаторът бе поместен в централната част на палубата и в сравнение с кораба представляваше микроскопична черупка, заобиколена с многослойни брони — противорадиационната изолационна обвивка с два изходни люка, които водеха към жилищните помещения.
Централната част на „Хермес“, наричана градчето, се свързваше с двуетажната зала за управление чрез комуникационни тунели. Между преградите в носовата част бяха разположени палубите с различни лаборатории, в които можеше да се работи както при безтегловност, така и при гравитация. Двигателните съоръжения се помещаваха в кърмовата част — скрити в анихилационните контейнери, в недостъпното за хората сидерално машинно отделение и в камерите със специално предназначение. Между външната и вътрешната броня на кърмата се намираха системите на шасито, защото корабът бе приспособен да каца на планетите, заставайки на извадените навън, начленени крака-стълбове. Кацането бе предхождано от изследване на издръжливостта на планетната повърхност, понеже на всяка от огромните лапи на ракетата се падаха по 30 000 тона от масата й. В централната част на кораба откъм щирборда бяха складирани разузнавателните сонди и помощното оборудване за тях, а откъм бакборда — автоматите за вътрешно обслужване и машините-изследователи, способни да извършват самостоятелно далечно разузнаване — летящи и крачещи, — сред които имаше и гигантоходи.
Когато ГОД включи реанимационните системи, на „Хермес“ царуваше благоприятна за операцията безтегловност. Герберт, който трябваше да бъде събуден първи, възстанови нормалния си пулс и телесна температура, но не дойде в съзнание. ГОД го изследва съвестно и се поколеба какво решение да вземе. Налагаше се да решава самостоятелно. Казано по-точно, не се поколеба, а започна да съпоставя разпределението на вероятността за успех при различните манипулации. Изводът от анамнезата бе двупосочен. Можеше да пристъпи към реанимиране на командира или да извади лекаря от ембрионатора и да го занесе в операционната зала. Тук компютърът постъпи като човек, който пред лицето на неизвестността хвърля ези-тура. Когато не е известно кое решение е по-добро, чистата случайност е най-добрата тактика. Рандомизаторът избра командира и ГОД го послуша.
След два часа Стеергард, още недошъл напълно на себе си, седна в саркофага с вдигнат капак и разкъса прозрачното фолио около голото си тяло. Озърна се, търсейки с поглед онзи, който би трябвало да стои над него. От високоговорителя долиташе говор. Той доложи, че гласът е механичен, че нещо е станало с Герберт, макар и да не разбираше добре смисъла на непрекъснато повтаряните едни и същи думи. Поиска да стане и удари главата си в недокрай отворения капак на криотейнера. Зави му се свят. Първият звук от човешки говор в системата на Дзета бе сочна ругатня. От косата, през челото и лицето, до гърдите на Стеергард се стичаше лепкава бяла течност. Той се изправи доста рязко, направи няколко салта със свити колене, прелитайки през тунела покрай всички контейнери с хора, чак до люковете в стената. Опря рамене в меката тапицерия в ъгъла, изтри от клепачите си лепящата се по пръстите млечна течност и обхвана с поглед цялата цилиндрична вътрешност на помещението. Вратите на баните между саркофазите с вдигнати капаци вече бяха отворени. Стеергард се заслуша в гласа на машината: другите и Герберт бяха живи, но лекарят още не бе дошъл в съзнание след изключване на умбиликатора. Едва ли бе нещо сериозно: всички енцефалографи и електрокардиографи показваха данни в нормата.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу