Станислав Лем - Фиаско

Освен Стеергард, Накамура, Герберт, Полассар и Харрах, избрани за участие в разузнавателния полет още преди старта на „Евридика“, в него щяха да вземат участие: Араго като резервен лекар — един неочакван резултат от тайното гласуване, Темпе на поста втори пилот, логистикът Ротмонт и двамата експерти, избрани сред петнайсетината екзобиолози и другите специалисти от земния президиум на SETI — Кирстинг и Ел Салам. През последните седмици от полета десетимата се настаниха в петия отсек на „Евридика“, който съдържаше точно копие на „Хермес“, за да се опознаят по-добре помежду си, както и да се запознаят със задачата. Всеки ден разиграваха на симулатора различни варианти на приближаването към Квинта и на тактиката за установяване на контакт с нейните жители. Тетес, един друг пратеник на SETI, ръководещ тази симулация, „вадеше душата“ на екипажа на „Хермес“, като го хвърляше в най-комплицирани аварии, а в същото време ги засипваше с неразбираеми сигнали, имитиращи гласа на чуждата планета, или прибавяше нови аварии. Кой знае защо, по това време се възприе да се нарича апостолският пратеник не отец, а доктор Араго. Марек остана с впечатлението, че духовникът сам го желаеше. Преди да завършат цялата програма, симулациите бяха прекъснати — Бар Хораб извика при себе си разузнавачите, за да ги запознае с последните данни от наблюдението на Дзета. Тази спокойна звезда от клас К притежаваше осем планети. Четирите вътрешни бяха малки, с масата на Меркурий и Марс, и при активната вулканична дейност притежаваха нищожна атмосфера. По-далече около Дзета обикаляха три газови гиганта с големи пръстени, от порядъка на Титан — с мощна, бурна атмосфера, която преминаваше във водород, пресован до метална фаза. Два пъти по-тежка от Юпитер, Септа изхвърляше в космическото пространство повече енергия, отколкото получаваше от звездата си — малко й оставаше и самата тя да се превърне в звезда. И, само Квинта, която обикаляше около Дзета за осемнадесет месеца, се синееше като Земята. Пролуките в белите облаци разкриваха контурите на океани и очертанията на континенти. Наблюдението от разстояние близо пет светлинни години обаче срещаше немалки трудности. Разделителната способност на оптичните уреди на „Евридика“ не беше на висотата на задачата. Изпратените в космическото пространство орбитери предаваха образи, но и те не бяха достатъчно контрастни. Спрямо „Евридика“ Квинта се намираше във втора четвърт. Половината от диска й светлееше и именно над нея бяха открити спектрални линии на вода и хидроксилни групи в значителна концентрация. Като че ли точно над самия екватор пояс от извънредно сгъстена водна пара опасваше Квинта. Във всеки случай той се намираше над атмосферата. Налагаше се изводът за леден пръстен, чиито вътрешни ръбове се трият о вътрешните ръбове на атмосферата, поради което не след дълго той би трябвало да се разпадне. Астрофизиците оценяваха масата му на три-четири трилиона тона. Ако водата е била взета от океана, той е загубил около 20 000 кубически километра: не повече от един процент от обема си. Понеже учените не виждаха никакви естествени причини за това явление, можеше да се предположи, че целта е била да се понижи морското равнище, за да се открие шелфът като територия за заселване. От друга страна, операцията изглеждаше странна, щом изведената на достатъчно голяма височина замръзнала част от океана след няколко века щеше да падне обратно в него. При мащаба на начинанието това бе необяснимо. Освен това на Квинта бяха наблюдавани още по-загадъчни, бързопротичащи явления. Излъчван неравномерно от много точки на планетата, електромагнитният шум значително се увеличи. Сякаш там се бяха задействували едновременно стотици Максуелови предаватели. В същото време се засили и излъчването в инфрачервената област. Дребните светлинки може би бяха големи огледала, концентриращи слънчевата светлина в електроцентралите. Ала веднага стана ясно, че термичният компонент на емисията не е голям. Спектрите на светлинките не представляваха повторение на спектъра на Дзета (както би било, ако именно нейната светлина се концентрираше в някакви огледала), нито пък приличаха на спектри на ядрени взривове. А радиошумът непрекъснато нарастваше. Беше късо- и средновълнов, в много диапазони. Метровата емисия приличаше на модулирана.

Новината бе посрещната като сензационна, още повече че някой я бе преиначил: уж ставало дума за насочено лъчение, подобно на радарното — значи планетата вече бе забелязала „Евридика“. Астрофизиците отхвърлиха слуха като неотговарящ на истината: нито един радар не би открил кораба в околностите на колапсара. Все пак настроението в часа „нула“ бе триумфално. Нямаше съмнение, че на Квинта има цивилизация на толкова високо техническо равнище, че е излязла в Космоса не само с малки ракети, но и с мощност, способна да издига в него океани.