Станислав Лем - Фиаско

Налагаше се мисълта за съзнателен саботаж при изграждането на тези съоръжения. Хипотезата бе доста рискована — при такова разглеждане на явленията трябваше да се признае, че зад тях се крие някакъв конфликт. Сблъсък на противоречиви намерения. Други учени смятаха, че тази концепция понамирисва на антропоцентричен шовинизъм. Можеше ли да се изключи с абсолютна сигурност несъвършенството на апаратурата на молекулно равнище? Нещо като рак на мъртвите създания с фина и сложна микроструктура? Химикът изключваше такава възможност за първия, по-стария спътник — костенурката, наричана по време на гонитбата нощна пеперуда. Не смееше да твърди същото с еднаква сигурност и за втория спътник. Въпреки че не беше ясно с каква цел са били конструирани двата космически обекта, очебиен бе техническият прогрес, настъпил в периода между изграждането на първия и втория спътник. И все пак „еровирусите“ бяха открили и в двете космически тела слабите им места — под формата на храна. Веднъж тръгнал по тази следа, химикът не искаше и не можеше да я изостави. Направи бързо микроелектронни изследвания на пробите, взети от заловените обекти, като използваше анализатора под контрола на ГОД. Без участието на компютъра и цяла година не би стигнала за разгадаване на въпросната некроистория. Полученият резултат разкри, че някои елементи от двата спътника са придобили своеобразен имунитет към каталитичното изяждане, и то по толкова тясно специализиран начин, че можеше да се говори за имунни реакции по аналогия с живите организми и инфекциите. Фантазията на учените вече обрисуваше картината на микровоенни действия, водени без войници, оръдия, бомби — война, в която ролята на извънредно прецизно тайно оръжие играят полукристалните псевдоензими. И както обикновено става при настойчиво търсене, вместо да се изяснява при по-нататъшната работа, общият смисъл на откриваните явления започва да се комплицира.

Кирстинг, химикът и физиците почти не напускаха централната лаборатория. Бяха размножили в мъртва хранителна среда двайсетина типа „съединения за отбрана“ и „съединения за нападение“. Междувременно обаче границата между това, което бе неделима част от собствената техника, и това, което бе нахълтало в нея, за да я унищожи, изчезна. Кирстинг забеляза, че изобщо не може да се говори за граница в абсолютно обективен смисъл. Да предположим, че на Земята пристига извънредно умен суперкомпютър, който не знае нищо за явленията на живота, защото неговите електронни предци вече са забравили, че са ги построили някакви биологични същества. Той наблюдава и изследва човек с хрема и Esherichia coli в червата. Дали присъствието на вируси в носа на този човек е негово неделимо, естествено свойство или не? Да речем, че по време на изследванията въпросният човек се препъва и на главата му излиза цицина. Цицината представлява подкожен кръвоизлив. Увредени са кръвоносни съдове. Ала тази цицина може да бъде разглеждана и като амортизатор, създаден за по-добра защита на черепа от един следващ удар. Не е ли възможно да се направи такова интерпретиране? На нас то звучи смешно, но поводи за смях няма, понеже става дума за извънчовешката изследователска позиция.

Като изслуша спорещите специалисти, Стеергард само поклати глава и им даде още пет дни. Това беше същинско божие наказание. От половин век земната технобиотика вървеше по коренно различни пътища. Така наречената „некроеволюция“ бе призната за нерентабилна. Не се и предполагаше дори, че е възможно някога да възникне каквато и да е „машинна еволюция на видовете“. Никой обаче не би могъл да твърди с абсолютна сигурност, че на Квинта не съществува нещо подобно. Накрая командирът започна да задава само въпроса дали трябва да се приеме хипотезата за конфликт между жителите на Квинта като съществен постулат при по-нататъшните етапи на разузнаването. Но колкото повече напредваха в анализите, специалистите не искаха да говорят за никакви сигурни постулати. Сигурно твърдение и хипотеза са две различни неща. Вече знаеха достатъчно, за да разберат на колко нестабилни начални предположения се опира тяхното познание. Допълнителни проблеми създаваше фактът, че — дори в по-младия спътник — нямаше системи за връзка, които поне малко да приличат на онова, което следва от теорията на крайните автомати и информатиката. Може би вироидите са изплюскали до шушка тези псевдоневронни мрежи? Но от тях все пак би трябвало да останат следи. Остатъци. Може и да бяха останали, а земните учени не съумяваха да ги открият. Дали някой би могъл да изведе теорията на Шенън или на Максуел въз основа на джобния калкулатор, изпуснат под хидравлична преса?