Станислав Лем - Фиаско

Последното съвещание се провеждаше в извънредно напрегната атмосфера. Стеергард не разчиташе вече на позитивни резултати. Интересуваше го само може ли да се допусне с висока вероятност, че квинтяните са овладели сидералното инженерство. Смяташе този въпрос за най-важен. Но дори някой да се досещаше защо той настоява така упорито за отговор, си мълчеше. Пилотите Харрах и Темпе слушаха изказващите се на съвещанията, без да вземат думата. Лекарите също не се обаждаха. Араго не носеше монашеските си дрехи. Четиримата бяха свикнали да сядат заедно на горния етаж на командната зала и при разговорите той нито веднъж не се върна към думите си: „А ако там господствува злото?“ Когато Герберт каза, че при съпоставяне с действителността очакванията винаги губят, Араго му възрази. Колко препятствия били покорили досега, въпреки че прадедите им от XX век са ги смятали за непреодолими. Колко гладко било преминало пътешествието, без никакви загуби били изминали доста светлинни години, „Евридика“ била навлязла безпогрешно в Хадес, а те самите се били добрали до дълбините на съзвездието Харпия и от населената планета ги делели часове или дни.

— Това психотерапия ли е, отче? — усмихна се Герберт. Само той се обръщаше така към доминиканеца — не му беше удобно да му вика „колега“.

— Казвам истината — нищо повече. Не знам какво ще стане с нас. Наше вродено състояние е да бъдем несведущи.

— Знам какво имате предвид, отче — импулсивно изтърси Герберт. — Че Създателят не е желаел такива експедиции — такива срещи — такова „общуване на цивилизациите“ — и затова ги е разделил с бездни. А ние не само направихме от райската ябълка компот, ами и плюем върху дървото на познанието…

— Ако искате да научите какво мисля, аз съм на вашите услуги. Смятам, че Създателят не ни е ограничил в нищо. А освен това не се знае какво ще израсне от ашладисванията по Дървото на познанието…

Пилотите не изслушаха докрай теологичния диспут, защото ги извика командирът: вземаше курс към Квинта. Той ги запозна с навигационната траектория и добави:

— На борда цари необяснимо за мен настроение. И полетът на въображението също трябва да има граници. Както ви е известно, непрекъснато се говори за неразбираеми конфликти, микромашини, нанобалистика война. Това обаче е баластът на предразсъдъците, които ни заслепяват. Ако им се поддадем и се разтреперим от дисекцията на няколко разрушени спътника, ще се объркаме и всяка наша постъпка ще ни се струва щур хазарт. Казах същите неща на учените, затова ги казвам и на вас. А сега — на добър час! До Септима можете да поддържате курса чрез ГОД. После държа да поемете лично управлението — за останалото ще се договорите помежду си.

Корабът вече се движеше с тяга и силата на тежестта, макар и слаба, се върна. Харрах отиде с Темпе за една стара книга, която той бе взел от „Евридика“. Разделяйки се с Марек на вратата на каютата му, по-високият Харрах се понаведе, сякаш се готвеше да издаде някаква тайна, и рече:

— Бар Хораб е знаел кого да изпрати с „Хермес“. А? Познавал ли си по-добри?

— Може би. По-добри не. Такива като него.

Пръстенът от ледени отломъци, който обкръжаваше планетата, представляваше огромна, но нестабилна плоскост. Изчисленията на Лакатош и Бела, направени непосредствено преди гмуркането на „Евридика“ в Черната дупка, се оказаха точни. Нацепен от една голяма и три по-малки пролуки вследствие пертурбациите, предизвикани от притеглянето на Квинта, пръстенът едва ли съществуваше повече от хиляда години, след като едновременно увеличаваше диаметъра и губеше масата си. Центробежните сили бяха разширили външните му ръбове, а триенето превръщаше вътрешните ръбове в топящи се парчета и пара и по този начин водата се връщаше на планетата под форма на непреставащи дъждове. Съмнително бе квинтяните сами да са си организирали този наистина тропически потоп. Първоначално пръстенът бе съдържал три или четири трилиона тона лед и всяка година губеше доста милиарди от тях. Тук се криеха много загадки. Пръстенът влияеше зле върху климата на цялата планета. Освен проливните дъждове при обикалянето около звездата внушителната му сянка падаше ту върху южното, ту върху северното полукълбо. Отразяваше светлината на Дзета и не само понижаваше средната температура, но и нарушаваше циркулацията на пасатите в атмосферата. Граничните територии от двете страни на хвърляната сянка бяха области с непрестанни бури и циклони.