Станислав Лем - Фиаско

На обратната страна на луната — пустинна и надупчена от кратери, се движеше напред-назад светлинка със спектър на ядрена плазма — толкова бързо, че ако не я задържаше хватката на магнитното поле, тя би отлетяла в космическото пространство и би угаснала мигновено. Какво всъщност бе това, което се движеше маха-лообразно между двата стари кратера със скорост шестдесет километра в секунда? Какво представляваше това блуждаещо огьнче? ГОД уверяваше, че планетата не е открила присъствието на „Хермес“ и следователно не го следи. Липсваха данни за това. Компютърът продължаваше да записва непрекъснат шум и заглушаващите го трясъци от навлизането на спътниците в атмосферата или от сблъсъка им с ледения диск, тъй като той използуваше атмосферата на Секста като леша за радиотелескопите.

Мненията относно по-нататъшната линия на поведение се поделиха. Не желаеха да уведомяват квинтяните за пристигането си. Камуфлажът трябваше да остане, докато не разкрият поне една от безкрайните загадки. Преценяваха дали да изпратят автоматична сонда, която да кацне на обратната страна на Луната, или да кацнат със самия кораб на нея. За шансовете на двата варианта ГОД знаеше толкова, колкото и хората: нищо. От направената от патрула аускултация следваше, че Луната не бе населена, въпреки че имаше атмосфера. С маса, равна на една и половина маса на земната Луна, тя не можеше да я задържи. Нейният състав предложи допълнителна главоблъсканица: благородни газове — аргон, криптон и ксенон с примеси на хелий. Без изкуствено поддържане тази атмосфера би се изпарила за неколкостотин години.

Плазменото огьнче свидетелствуваше още по-убедително за мащаба на техническите работи. Но Луната мълчеше, нямаше и магнитно поле. Стеергард реши да кацнат на нея. Ако там имаше живи същества, те можеха да се намират само под скалната кора, издълбана от кратери и ровове. Замръзналите морета от лава блестяха в потоците от лава, разбягващи се радиално от най-големия кратер. Стеергард възнамеряваше да маскира преди кацането „Хермес“ като комета. Палубните кингстони, отворени по протежение на бордовете, започнаха да изпомпват от резервоарите пяна, която, раздухвана от инжекциите с газ, обви целия кораб с пашкул от неравномерно замръзнали балони. „Хермес“ беше като костилка в плод сред гьбестата, мехурчеста маса. Дори отблизо приличаше на скален отломък с удължена форма и покрита с фуниите на кратерите повърхност. Спуканите мехури уподобиха черупката му на астероид, бомбандиран от векове с метеорити и облаци прах. Неизбежната тяга щеше да се преструва на опашката на кометата, която при движението към перихелий се отклоняваше от орбитата в обратна посока. Тази илюзия се създаваше от дефлекторите на тягата. Действително, един подробен спектрален анализ би открил импулса и състава на газовете, различен от този на кометите. Но това не можеше да се избегне. „Хермес“ премина с хиперболична скорост от Секста към орбитата на Квинта — в края на краищата нали се срещат, макар и рядко, и толкова пъргави комети, дошли в системата на Дзета извън нея, — и две седмици по-късно намали тягата отвъд Луната, след което изпрати навън манипулатори с телевизионни очи. Приликата със стара, нащърбена скала бе пълна — само при енергетични удари фалшивите газове поддаваха еластично като балон. Нямаше начин да се замаскира самото кацане. Навлизайки в атмосферата на Луната, „Хермес“ прогори камуфлажа при дюзите, а триенето в атмосферата довърши разрушителното дело. Обгорялата маскировка се смъкна и оголеният брониран колос провери чрез серия изстреляни ракети издръжливостта на почвата и застана на шестте си разкрачени лапи, плюейки огън. Дълго време около кораба се сипеше дъжд от изгорялото прикритие. Когато той спря, хората огледаха околността чак до хоризонта. От плазменото махало ги четеше дълбок кратер. При господствуващото налягане от четиристотин хектопаскала можеха да използуват, и то без да се крият, вертолети за разузнаване от въздуха. Започваше игра с все още неизвестни правила, макар залогът да беше известен. Осемте вертолета, изпратени в кръг с диаметър хиляда мили, се върнаха невредими. Направената въз основа на техните снимки карта обхващаше осем хиляди квадратни километра около мястото на кацане. Бе карта на типична планета без въздушна атмосфера, надупчена хаотично с фуниеобразни кратери, изпълнени частично с вулканичен туф. На североизток видеоапаратурата бе заснела подвижната огнена сфера. Тя се мяташе над скалистата почва, а под коридора на нейното движение бе издълбана тясна, гореща клисура. Хеликоптерите проучиха още веднъж тази територия, за да може да направят измервания и спектрален анализ и от въздуха, и след като кацнат. Един бе приближен умишлено до слънчевата сфера. Преди да изгори, той предаде точни данни за температурата и лъчистата енергия от порядъка на тераджаули. Захранваше я и я държеше променливо магнитно поле. Достигаше 10 10гауса.