Станислав Лем - Фиаско

След дълбокото сондиране на магмената основа на клисурата Стеергард възложи на ГОД да изработи схема на откритата там мрежа с възли, от които тръгваха надолу, дълбоко в литосферата, многобройни вертикални тунели, и не прояви особена изненада от диагнозата. Не стана ясно какво е предназначението на гигантската инсталация. Ала нямаше съмнение, че работата е била прекъсната в разгара и, а всички входове, водещи към коридорите и тунелите, са били затворени или по-скоро засипани чрез взривове, като предварително тежката машинария е била нахвърлена в дълбоките кладенци. Плазменото микрослънце се захранваше от термоелектрични преобразуватели чрез система от магнетоводи, черпещи енергия от дълбините на литосферата — на около 50 километра под външната обвивка на лунната кора.

Командирът изпрати там за по-подробни изследвания тежки всъдеходи и изчака да се върнат, но веднага след това заповяда незабавно да се стартира. Възбудени от мащабите на подлунния енергетичен комплекс, физиците биха били доволни да останат по-дълго и дори да отворят запушените тунели. Стеергард отказа. Необяснимо бе състоянието на заловените спътници, необяснимо бе строителството, започнато с такъв размах в този пущинак, а още по-необяснимо — ако изобщо може да се степенува неведението — бе изоставянето на обекта, също като при евакуационна суматоха, но това той не им каза. Предпочете да запази тревожните мисли за себе си.

Безполезно бе да се изследва по-подробно чуждата технология. Нейните фрагменти, като парченца от счупено огледало, нямаше да дадат цялостен образ. Те са само мъглив резултат на онова, което го е разбило.

Дилемата се криеше не в инструментите на тази цивилизация, а в нейната същност. Докато Стеергард размишляваше, чувствувайки цялата тежест на поверената му задача, по интеркома се обади Араго — попита може ли да го посети.

— За кратък разговор — да. Стартираме след по-малко от час — отговори командирът, въпреки че нямаше особено желание за този разговор.

Араго се появи почти веднага.

— Дано не преча…

— Разбира се, че ми пречите, ваше преподобие — отвърна Стеергард и посочи на духовника стола. — Но поради характера на мисията ви… Аз ви слушам.

— Нямам специални пълномощия, нито пък изпълнявам някаква мисия. Изпратен бях на мястото си така, както и вие на вашето — каза спокойно доминиканецът. — С една разлика. От моите решения не зависи нищо. От вашите всичко.

— Знам това.

— Жителите на тази планета са като жив организъм, който може да се изследва по всевъзможни начини. Не може обаче да му се задават въпроси за смисъла на неговото съществуване.

— Медузата не би отговорила, но човекът? Стеергард го гледаше с нещо повече от интерес. Сякаш очакваше важен отговор.

— Човекът да, човечеството — не. Медузите не са отговорни за нищо. Всеки от нас отговаря за действията си.

— Досещам се какво се крие зад думите ви, ваше преподобие. Искате да знаете какво решение съм взел.

— Да.

— Вдигаме забралото.

— За да търсим разбирателство?

— Да.

— А ако те не могат да изпълнят искането ни?

Стеергард стана. Беше развълнуван. Араго бе прозрял онова, което той скриваше. Като застана така близо до монаха, че почти докосваше коленете му, той попита тихо:

— Тогава какво да Правим?

Араго стана, изправи се, посегна към десницата му и я стисна.

— Делото е в добри ръце — рече и излезе.

След старта командирът насочи облеченият отново в маскировъчни одежди кораб към стационарна орбита около естествения спътник на Квинта над невидимата за нея страна и започна за вика при себе си един след друг своите другари, за да попита всеки от тях как вижда положението и какво би направил той на негово място. Мненията се оказаха изключително разнообразни.

Накамура се придържаше към космическата хипотеза. Равнището на квинтянската технология предполага развивана отдавна астрономия. Дзета и планетите и преминават през едно разширение между ръкавите на галактичната спирала и след около пет хиляди години ще се приближат в опасна близост до Хадес. Не може да се установи точно кога ще се случи това, защото става дума за нерешимия проблем за взаимодействието на много маси. Малко вероятно е обаче преминаването край колапсара да стане без катастрофа. Застрашената цивилизация прави опити да се спасява. Възникват всевъзможни проекти, например: преселение на луната, която ще бъде превърната в управляема планета и прехвърлена по-късно в системата на Ета от Харния, която се намира само на четири светлинни години и най-важното — отдалечава се от колапсара. В началната фаза от реализирането на този проект научните и енергийни ресурси се оказват недостатъчни. Възможно е също част от цивилизацията, един блок от държави, да поддържа проекта, а друг блок да е против него. Специалистите от различни области рядко постигат пълно единодушие относно особено сложните и трудни задачи. Появява се друг проект — емиграция, тоест — бягство сред звездите. Тази концепция предизвиква криза: населението на Квинта навярно наброява милиарди и не е по възможностите на корабостроителниците да изградят флота, способна да осигури на всички Exodus от планетната люлка. Ако използуваме земна аналогия, отделните държави се различават значително по промишления си потенциал. Върхушката строи космическа флота за себе си и същевременно изоставя фронта на лунните работи. Може би работниците в корабостроителниците, убедени, че спасителните звездолети не са предназначени за тях, пристъпват към саботажни действия. Може би това предизвиква също репресии, безредици, анархия и пропагандна радиовойна. Затова и този проект е спрян още в началния етап, а безбройните изкуствени спътници, блуждаещи из системата на Дзета, са негови недоносче-та. Въпреки че една такава оценка на положението е силно хипотетична, тя има различна от нула стойност. Изводът е, че трябва да се установи контакт с Квинта, за да се постигне бързо разбирателство. Ако жителите на планетата бъдат запознати със сидералното инженерство, то би могло да ги спаси.