Джон Лескроарт - Мотивът

Кунео взе папката, отвори я, погледна пластмасовите страници вътре, след това я затвори и се обърна с лице към съдебните заседатели.

— Това е папка за снимки.

— Използвали ли сте нещо подобно в работата си, инспекторе?

— Разбира се. Непрекъснато.

— Всъщност това приспособление се използва толкова често, че дори си има прякор, нали?

— Наричаме го шестицата.

— Защо?

— Защото на всяка страница има клетки за шест снимки.

— Не просто шест снимки, а шест снимки, които възможно най-много си приличат помежду си, нали?

— Да.

— Сержант, в кариерата си като инспектор в отдел „Убийства“ приблизително в какъв процент случаи сте използва ли шестицата, за да подпомогнете разпознаване?

Кунео отново погледна към Роузън, но този път той не му помогна.

— Не знам точно — каза той.

— Приблизително — повтори Харди. — Петдесет процента? Шейсет процента?

— Може би някъде толкова, да.

— Повече от това? Осемдесет процента?

— Ваша Чест! Свидетелят вече каза, че не знае.

Само че Браун поклати глава:

— Отхвърля се. Дайте ни някаква преценка, инспекторе.

— Добре. Да кажем в осем от десет случая.

— Значи в повечето случаи. И на сто процента, когато разпознаването не е под съмнение, нали?

— Да.

— А сега, инспекторе, бихте ли обяснили на съдебните заседатели защо в повечето случаи използвате шест снимки на хора, които много си приличат, за да получите положителна идентификация на заподозрян, вместо просто да покажете на очевидеца снимка на този заподозрян и да го попитате дали това е човекът, извършил престъплението?

Въпросът не допадна на Кунео и той започна да шикалкави, за да измисли някакъв отговор. Харди го притисна.

— За да сте сигурни, че свидетелят наистина разпознава заподозрения, нали? Че може да го разпознае сред хора, на които той прилича.

— Това е една от причините.

— А другата е да предпазите свидетеля от това да се чувства притиснат от полицията да потвърди, че човекът от единствената снимка, която му показват, е заподозреният, нали?

— Това може да е втора причина.

— Можете ли да ни изтъкнете друга причина, инспекторе?

Кунео вдигна рамене и скръсти крака:

— Не, в момента не ми хрумва.

— Значи поне една от приемливите причини полицията и вие лично да използвате обикновено шестицата е да избегнете възможността свидетелят да се чувства притиснат от полицията да разпознае нейния заподозрян?

— Допускам, че е така.

— Затова свидетел, който разпознава свидетел от шестицата, ще бъде по-благонадежден от свидетел, който е видял само една снимка и е помолен да я разпознае?

Този път Роузън се изправи:

— Възразявам. Предположения. Иска изводи.

Харди не изчака съдийката да отсъди:

— Нека ви попитам по друг начин, инспекторе. Вие сте преминали през сериозно обучение, включително и подготовка за изпита си за инспектор, по време на което са ви учили, че точно това е функцията на шестицата — да се избегне погрешно разпознаване, не е ли така?

Кунео се сви:

— Да, имал съм много часове по обучение в разпознаване. Не помня конкретно точно в колко от тях се използваха шестици.

Харди прецени, че неубедителният отговор обслужва по-добре целите му, отколкото категоричното „да“ или „не“, и продължи нататък:

— Инспектор Кунео, докато разследвахте Катрин Хановър, използвахте ли шестицата, за да подпомогнете свидетелите си по време на разпознаването?

Кунео не отговори. Браун го погледна:

— Инспекторе?

— Да повторя ли въпроса? — попита Харди, самата невинност.

Това му навлече гневен поглед от страна на съдийката, която отново попита:

— Инспекторе?

— Не, не съм.

Кунео просто не можеше да остави нещата така, затова ги влоши още повече:

— Използваме шестицата за потвърждаване на самоличността, когато свидетелят не познава човека. Когато го познава, може да се използва само една снимка, за да може свидетелят просто да потвърди, че става дума за същия човек. Искам да кажа, че ако кажете, че сте видели братовчед си, ние може да ви покажем снимка само на братовчед ви, за да сме сигурни, че говорим за същия човек. — С разтреперани рамене Кунео се опита да усуква: — Съвсем очевидно е.

— Извинете инспекторе, но кое е очевидно? Че свидетелите може да допускат грешки, или че не бива да ги насочвате, когато извършват разпознаване?

Роузън се изправи на секундата и възражението му беше прието. Харди дори не забави темпото.

— Когато нещата са под въпрос, инспекторе, вие използвате шестицата, за да не допуснете грешка, така ли е?