Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Ало!

— Изчезвай от хотела — каза някой тихо и напрегнато.

— Ахмат? — Евън свали крака на земята.

— Аз съм. Говорим през трансмутатор. Дори и да те подслушват, докато приказвам аз, ще се чуват само шумове.

— Споменах името ти.

— Хиляди хора се казват така.

— Какво има?

— Мустафа. Заради децата, които спомена му се обадих и го извиках незабавно в двореца. За съжаление в яда си му намекнах за опасенията си. Явно той се е обадил на още някого и му е казал нещо.

— Защо ми съобщаваш всичко това?

— Убит е в колата си, докато е идвал насам!

— Господи!

— Ако греша, единствената друга причина да бъде убит е срещата му с теб.

— Божичко!

— Напусни веднага хотела, но не оставяй нищо, което да те издаде. Вероятно си в опасност. Ще видиш двама полицаи, те ще те последват, ще те охраняват и някъде по пътя единият ще ти каже името на човека, който ще ти осигури документи.

— Тръгвам — каза Кендрик, след което стана и си повтори да не забрави паспорта, портфейла, самолетните билети и другите предмети, по които някой да познае, че в Риад със самолет е пристигнал американец.

— Евън, шейх! — Гласът на Ахмат беше нисък и твърд. — Вече съм убеден. Твоят Махди съществува. Хората му съществуват. Открий ги! Открий ги!

— Внимавай! — предупреди го някой отзад.

Той се обърна, но веднага бе изтикан до стената в тясната оживена улица от единия от двамата полицаи, които го следваха. С лице към каменния зид, загърнат в арабската дреха, Кендрик се извърна и съгледа двама брадати рошави младежи във военни униформи, които крачеха по приличната на пазар улица, размахваха страховити тежки черни автомати, подритваха сергиите и бършеха тежките си ботуши в черджетата на продавачите, клекнали на тротоара.

— Вижте какво, сър — прошепна полицаят на английски — твърдо, сърдито, но и някак развълнувано. — Те не ни виждат!

— Какво?

Нахалните млади терористи се приближаваха.

— Не мърдай от стената! — нареди арабинът и избута Кендрик обратно в сянката, след което го закри с тялото си.

— Защо?

Въоръжените хулигани отминаха, като забиваха заплашително дулата на автоматите в гърбовете на минувачите.

— Не мърдайте, сър. Те са пияни — замаяни са или от забранения алкохол, или от кръвта, която са пролели. Но, слава на Аллах, са извън посолството!

— Какво имаш предвид?

— Ако сме с униформа, не ни разрешават да припарваме до посолството, но ако те излязат оттам, вече е друго. Ръцете ни са развързани.

— Какво става?

Малко по-нататък единият от терористите удари с приклада по главата някакъв оманец, дръзнал да му се противопостави. Спътникът му насочи предупредително автомата си към тълпата.

— Или ще бъдат наказани от Аллах, на когото очевидно плюят — отговори полицаят шепнешком с очи, блеснали от гняв, — или ще идат при другите безочливи мръсни свине! Стойте тук, я шейх. Не мърдайте от пазара. Аз ще се върна. Трябва да ви кажа едно име.

— Другите… кои други мръсни свине? — попита Евън, но никой не го чу.

Полицаят от охраната на султана отскочи от стената и настигна другаря си, който се промъкваше през развълнуваното море от араби. Кендрик се затули с готрата и хукна след тях.

Онова, което последва, се разигра смайващо бързо за несвикналото око, така както хирургическият скалпел прорязва кървящ орган. Другият полицай се извърна към колегата си. Те си кимнаха и се завтекоха към олюляващите се терористи. Отпред вдясно имаше пресечка, над малкия пазар сякаш отекна нечут сигнал — тълпите продавачи и купувачи се пръснаха във всички посоки. Пресечката се опразни за броени минути и се превърна в тъмен безлюден тунел.

Полицаите забиха изневиделица ножовете си над десните лакти на двамата безочливи убийци. Сред тропота на приближаващата тълпа се раздадоха викове, последвани от неволна стрелба; от разкъсаната плът рукна кръв, а безочието се превърна в ядно безсилие. Онези двамата сигурно предпочитаха смъртта пред безчестието — очите им изразяваха недоумение.

Двамата полицаи от охраната на султана ги вкараха в тъмната пресечка; невидими ръце хвърлиха подире им огромните смъртоносни оръжия. Кендрик разблъска хората пред себе си и хукна към безлюдния тунел. Петнайсетина метра по-нагоре полицаите проснаха младите смаяни убийци на паважа и доближиха ножовете до гърлата им.

— Не! — извика мъжът, заслонил с тялото си Евън. — Връщайте се — продължи той на английски, та Кендрик да го разбере. — Скрийте лицето си и не казвайте нито дума!