Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Искате да ме убедите, че двама души са слезли от самолета, прекосили са охраняваните коридори, влезли са в охраняваната зала за митнически контрол и просто са изчезнали?

— Това е необяснимо за мен — поклати отчаяно глава инспекторът. — Такова нещо не се е случвало досега.

Детективът се обърна към стюардесата.

— Сигурна ли сте, че бяха пияни, мис?

— Май вече не съм — призна момичето. — Трябва пак да помисля. Те наистина изпиха доста, в това съм сигурна, нали аз им сервирах. Не може да са се престрували. И изглеждаха порядъчно пийнали. Бяха безобидни, но наквасени.

— Възможно ли е да са изливали някъде питиетата си? И да не са ги изпивали.

— Къде например? — попита стюардесата.

— Ами не знам. В някакви по-дълбоки пепелници, възглавнички. Подът с какво е настлан?

— С мокет — отвърна пилотът.

Детективът се обърна към полицая до вратата.

— Извикайте по радиото съдебните експерти. Да проверят мокета, възглавничките, пепелниците. От лявата страна на оградения сектор. Достатъчно е да открият влага, за да ме уведомите веднага.

— Слушам, сър — полицаят излезе бързо и затвори вратата след себе си.

— Е — обади се инспекторът, — хората различно носят пиене.

— Не и в количествата, за които говори госпожицата — възрази детективът.

— А защо е чак толкова важно? — попита капитанът. — Ясно е, че тъкмо те ви трябват. И са изчезнали, както сам се изразихте. Което, осмелявам се да предположа, означава, че са действали по план.

— Всичко е важно — обясни детективът. — Така можем да сравним методите им на действие с почерка на предишни престъпления. Всичко ни интересува. Има много смахнати типове. Богати и смахнати, които обикалят по света и търсят силни усещания. Психопати, на които им доставят удоволствие необикновени изживявания под въздействието на алкохол или наркотици — без значение. Доколкото разбираме, въпросните двама господа дори не са се познавали с господин Торнтън. Вашата стюардеса ни каза, че са се запознали в самолета. Тогава защо са го убили? И ако приемем, че са те, защо са го извършили така брутално? Наистина са използвали стрихнин, капитане, а повярвайте ми, това е много жесток начин да убиеш.

Телефонът иззвъня. Митническият инспектор вдигна слушалката и след малко я подаде на детектива:

— Обаждат се от Министерския съвет, вас търсят.

— Тук е лейтенант Майлс от полицията на нюйоркското летище. Разполагате ли с информацията, която поисках от вас?

— Да, но няма да ви хареса…

— Един момент — прекъсна разговора Майлс. Вратата тъкмо се бе отворила и бе влязъл униформеният полицай. — Какво има? — попита го Майлс.

— Възглавничките и мокетът в лявата част на салона са подгизнали от уиски.

— Значи са били абсолютно трезви — изрече детективът с равен глас, кимна и пак вдигна слушалката. — Слушам ви. Та какво няма да ми хареса?

— Въпросните паспорти са обявени за невалидни преди повече от четири години. Принадлежали са на двама души от Флинт, щата Мичиган. Всъщност са били съседи. Работили са за една и съща детройтска фирма. През юни 1973 година са заминали за Европа в командировка и повече не са се върнали.

— Защо паспортите им са били обявени за невалидни?

— Двамата са изчезнали от хотелските си стаи. Три дни по-късно извадили труповете им от реката. Били са застреляни.

— Божичко! Коя река? Къде?

— Изар. Били са в Мюнхен, Германия.

Един по един изнервените пътници от полет 591 влизаха в стаята, в която ги проверяваха. Имената, адресите и телефонните им номера се отмятаха в списъка на пасажерите на „Боинг-747“ от представител на „Бритиш еъруейз“. До него стоеше офицер от летищната полиция, който също отмяташе по копие на този списък. Задържането продължаваше повече от четири часа.

След като излизаха от стаята, насочваха пътниците по коридора към голямо багажно помещение, откъдето те вземаха вече проверения багаж и се отправяха към вратите на чакалнята. Един от пасажерите обаче не излезе оттам. Вместо това мъжът, който бе преметнал през ръката си шлифер и не носеше никакъв багаж, се насочи право към врата с категоричния надпис:

Той показа някаква карта и влезе вътре.

До прозореца стоеше мъж с прошарена коса в униформа на високопоставен митнически служител и пушеше цигара. Когато другият влезе, той се извърна и каза:

— Очаквах те. Нищо не можех да направя, докато бяхте задържани.