Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Не е необходимо „да имам предвид“, Сам, доказателствата по стените са пред очите ми!

— Да, ъъ, наистина, Аарон, не можеш да си вадиш заключения от тях…

— Какво, да не би да искаш да изпратя призовка на Папата?

— Неприкосновеността на Ватикана не ти позволява.

— Достатъчни са само тези снимки, за да отпаднат правилата по процедурата за доказване! На нищо ли не съм те научил?

— Вдигни главата на мама, ако обичаш.

— По-добре, че е в безсъзнание, Сам. Какво беше това за „обсебването“?

— Да, ъъ, наистина, Аарон, без никакъв умисъл от моя страна излязох от хранилището за данни на военното разузнаване с копия от свръхсекретни досиета, прикрепени с верига за китката ми двадесет и четири часа преди да се уволня.

— Е, и?

— Ъъ, виждаш ли, Аарон, точно на това място приятелите на Мак в армията се намесиха в процедурата. Аз бях направил малка грешка в Златния Триъгълник и бях повдигнал срещу някой си генерал Хезълтайн Броукмайкъл обвинения в трафик на наркотици, а всъщност това се отнасяше за братовчед му Етълред Броукмайкъл. Подръжниците на Хезълтайн бяха побеснели и доколкото те всичките бяха приятели и на Мак, се събраха около него и му оправиха играта.

— Каква игра ? Хезълтайн… Етълред! Наркотици, Златен триъгълник! Значи направил си грешка, оттеглил си обвинението, е и ?

— Един от тези негодници прикрепи с верижка някакво куфарче към китката ми, лепна му етикет „свръхсекретно“ и аз излязох с две хиляди шестстотин четиридесет и едно копия от свръхсекретни документи, повечето от които нямаха нищо общо с Мак Хоукинс, който невинно стоеше до мен.

Аарон Пинкъс притвори очи и потъна в малката кушетка, рамото му докосваше зашеметената Елинор Девъро. — Значи ти си се оказал в негова власт за определено време — приблизително пет месеца — Аарон предпазливо притвори очи.

— Или това, или трябваше да отложа уволнението си за неопределено време…, или да прекарам двадесет години в Ливънуърт 17 17 Форт Ливънуърт — затворът за военопрестъпници в САЩ — Б.пр. .

— Значи парите са дошли от откупа…

— Какви пари? — прекъсна го Сам.

— Парите, похарчени толкова щедро за тази къща… стотици хиляди долари! Това е бил твоят дял от откупа, нали така?

— Какъв откуп?

— За папа Франческо, естествено. Когато сте го освободили.

— Не сме получавали никакъв откуп. Кардинал Игнацио Кварце отказа да плати.

— Кардинал кой?

— Това е друга история. Кварце беше щастлив с Гуидо.

— Какъв Гуидо? — изскимтя Пинкъс.

— Защо крещиш, Аарон? — измърмори Елинор.

— Фрескобалди — отговори Девъро. — Братовчедът-двойник на Цио; той беше статист в някаква треторазрядна трупа в Ла Скала и понякога му даваха малки роли.

— Стига! — Уважаваният адвокат си пое дъх няколко пъти и направи всичко възможно, за да се овладее. След това, понижавайки глас, заговори възможно най-спокойно. — Сам, ти си се прибрал у дома със значителна сума пари, които не са дошли от някакъв богат починал Девъро. Откъде дойдоха тези пари, Сам?

— Ъъ, наистина, Аарон, като основен партньор, това беше моят дял от капитализацията на първоначално набраните за корпорацията средства…

— Каква корпорация? — попита Пинкъс с треперещ и едва доловим глас.

— Компанията „Шепърд“…

— „Шепърд“ ли? — повтори Аарон сякаш в транс. — Парите са били набрани за тази корпорация…

— Всъщност делът на всеки инвеститор е по десет милиона долара, което означава, че инвеститорите са ограничени до четири на брой и формират ограничено партньорство с основните съдружници, като индивидуалните им рискове, естествено, са ограничени до размера на вложения капитал и се базират на проекти, обезпечаващи десет към едно възвращаемост на инвестициите… Всъщност нито един от четиримата инвеститори не държи да бъде публично известен и предпочита инвестициите му да минават за благотворителни цели в замяна на осигурена анонимност.

— Анонимност ли…? Анонимността четиридесет милиона долара ли струва?

— Всъщност тя беше много добре гарантирана. Къде бих могъл да регистрирам евентуално книжата на корпорацията, Аарон?

— Ти? Ти си бил консултант на тази пародия на бизнес-начинание?

— Не доброволно — възпротиви се Девъро. — Никога не бих го направил по собствено желание.

— О, да, онези две хиляди и не-знам-колко-си страници шпионски досиета, с които си излязъл. Иначе няма уволнение, Ливънуърт.

— Или по-лошо, Аарон. Мак каза, че имало и не толкова явни начини като разстрелът , ако Пентагона реши да се изпълни екзекуция.