Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Тайна, глупости ! — беше изкрещял Самюъл Дансинг Девъро, като залитна и падна от стола си пред бара, докато ревеше срещу екрана на телевизора. — Единствената непоносима болка е моята , кучко!

— Сами, Сами! — извика Гейвин О’Тул, хвърляйки се през махагоновата повърхност в отчаян опит да накара приятеля и клиента си да замлъкне. — Престани да богохулстваш! Тази жена е проклета светица, а проклетата ми клиентела не е цялата от протестанти, разбираш ли проклетата ми мисъл? — О’Тул беше снижил гласа си, докато издърпваше Девъро през бара. След това се озърна. — Исусе, някои от редовните ми клиенти те чуха, Сами! Не се притеснявай. Хогън ще се оправи с тях. Сядай и млъквай !

— Тули, ти нищо не разбираш! — проплака бостънският адвокат. Почти хлипаше. — Тя е моята непрежалима любов до края на земните ми дни.

— Така е по-добре, така е по-добре — прошепна О’Тул — Продължавай.

— Знаеш ли, тя беше проститутка и аз я спасих!

— Недей да продължаваш.

— Тя избяга с чичо Цио! Нашият чичо Цио — и той я поквари !

— Чичо кой ? Какви ги говориш, момче?

— Всъщност той беше Папата , той й размъти главата и я взе със себе си в Рим, във Ватикана.

— Хогън! Махни се от това, дето го подпираш, и се занимай с копелетата!… Хайде, Сами, ще излезеш през кухнята, през входа мисля, че няма да успееш изобщо!

Тази невинна случка беше причинила острата му депресия, мислеше си Девъро, докато ускоряваше колата си на север по не така натоварения път за Уестън. Не разбираше ли този невеж свят, че „тайната“ не беше тайна за болния от любов, обожаващ Сам-Адвоката, който беше върнал самоуважението на Ан-с-многото-съпрузи — проститутка от Детройт, но тя беше тази, която затръшна вратите пред женитбата им, за да тръгне по стъпките на откачения Цио?… Е, добре, чичо Цио може да не е бил съвсем откачен, той просто не беше ориентиран в живота на Самюъл. Той също така беше папа Франческо Първи, най-обичаният папа на двадесети век, който бе разрешил да го отвлекат на римската Виа Апия Антика, защото му бяха казали, че умира и беше по-добре неговият братовчед-двойник, някой си Гуидо Фрескобалди от Ла Скала Минусколо, да бъде поставен на трона на Свети Петър и да приема по радиото инструкции от истинския първожрец някъде от Алпите. Всичко беше протекло гладко! За малко. Мак Хоукинс и Цио със седмици се разхождаха край оградите на Шато Махенфелд в Зермат и обясняваха по късовълновото радио на меко казано неинтелигентния, немузикален Фрескобалди какво да прави сега в името на паството си.

А след това всичко се разпадна — с гръм и трясък, почти като сътворението на майката земя. Въздухът на Алпите беше възстановил чичо Цио — папа Франческо, а Гуидо Фрескобалди беше паднал върху късовълновото си радио, шкембето му го беше разбило на малки парченца и Ватикана се озова в икономически хаос. Лекарството беше болезнено, но очевидно. За Сам Девъро обаче далеч по-болезнена беше загубата на единствената му любов, Ан-Реабилитираната, която беше слушала всичките глупости, нашепвани от чичо Цио в ухото й всяка сутрин, докато играеха на дама. Вместо да се омъжи за Самюъл Лансинг Девъро, тя предпочете да се „омъжи“ за някой си Исус Христос, чиито акредитиви, трябваше да признае Сам, бяха значително по-внушителни, отколкото неговите собствени, въпреки че земните му дела не бяха чак толкова — въобще даже не бяха, ако се вземе предвид живота, който си беше избрала да води великата Ан-Реабилитираната. Боже мой, Бостън, дори и в най-лошата му светлина беше по-добър от колониите за прокажени! Е, поне през повечето време.

Животът продължава, Сам. Той е една грандиозна битка, така че не се оставяй да те влачи по течението, ако загубиш някоя и друга схватка. Размърдай си задника и продължавай напред!

Тези безсмислени думи, тази бълвоч от военни клишета беше всичко, което генерал Макензи Хоукинс, Лудият Мак Ястреба, божие наказание за всичко разумно, рушител на всичко добро и разумно, можа да предложи на Сам в моментите на отчаяно страдание.

Тя ме изоставя, Мак. Тя наистина отива с него!

Цио е страшно добър човек, синко. Той е добър командир на легионите си и ние, които познаваме самотата на командващия, се уважаваме един друг.

Но, Мак, той е свещеник, най-големият от свещениците, Папата! Те няма да могат да танцуват, да се прегръщат, да имат деца и ей такива неща!

Добре де, може и да си прав за последните две, но Цио страхотно танцува тарантела, да не си забравил?