Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Скъпи Хай, в светлината на настоящите обстоятелства се опитвам да мисля за всичко .

— Имаш предвид, че той е знаел нещо, което не е искал да ви каже, така ли?

— Това е само предположение…

— Мислиш ли, че можете да го намерите отново?

— О, да. Видях го от кой вигвам излиза, кой е неговият.

— Вигвами! Те във вигвами ли живеят?

— Ами, естествено, Хаймън — отговори Реджиналд. — Те са индианци, приятел. Червенокожи, както им викате във вашите филми.

— Мирише ми на гнило — каза Голдфарб, взе телефона и започна да набира. — Вигвами! Никой вече не спи във вигвами!… Не си разопаковайте багажа — добави той към двойката, след което телефонът погълна вниманието му. — Мани?… Свържи се с „Лопатата“ и влизайте в сражение. Вземаш и Лиър с теб в щата Небраска.

Младият индианец, гол, като изключим късата и с много древен вид кожена пола, стоеше пред големия нарисуван и украсен вигвам и крещеше: — Искам си дрехите, Мак! Не може да се държиш по този начин! Повръща ми се вече — на всички ни се повръща! Ние не спим на мръсотията в тези скапани вигвами и не си горим ръцете, за да се опитваме да готвим на огън и използваме тоалетни, а не проклетите храсти! И като сме подхванали този въпрос, искам да ти кажа да върнеш този нещастен щурав кон на Джеронимо 13 13 Джеронимо (1829—1909) — индиански вожд на апачите ! Мразя коне и не яздя — никой от нас не язди, за Бога. Ние караме шевролети и фордове, а някои и кадилаци, но не и коне !… Мак, чуваш ли какво ти говоря? Хайде, Мак, отговори ми!… Виж какво, ние ценим парите и добрите ти намерения — даже и дрехите с ресни от онази фабрика в Холивуд, но това вече е прекалено, не усещаш ли?

— Гледал ли си някога филма, който направиха за мен? — долетя от затворената шатра мощен рев. — Копелето, което ме играеше, фъфлеше и гъгнеше! Отвратително, наистина отвратително!

— Мак, точно за това говоря. Тази шантава история, в която ни въвлече, е отвратителна за всички ни . Ще се издъним и ще станем за посмешище на всички резервати!

— Не, още не сте — не сме ! Въпреки че терминът „издъним“ е доста интересен.

— Не е интересен, тъпако! Вече минаха три месеца и още нищо не сме чули. Три месеца щуротии, тичаме насам-натам полуголи или в разни кожи, дето ни протриват задниците, горим си пръстите и си парим деликатните части в отровния бръшлян, когато се наложи да тичаме в храстите.

— Походните кенефи са съвсем обичайна част от военния живот, момче. В армията не може другояче.

— Това тук не е армията и аз не съм войник, и си искам дрехите .

— Въпрос на дни, синко! — прекъсна го резкият глас от вигвама. — Ще видиш!

— Няма да я бъде, нещастнико, не е въпрос на дни , нито на месеци, нито на година , даже. Онези старчоци във Върховния съд сигурно си седят в кабинетите и се скъсват от смях, а аз няма да мога да практикувам след това даже и в най-загубения съд в американска Самоа… Хайде, Мак! Признай си, всичко свърши — това беше страхотна идея и трябва да кажа, че в нея имаше зрънце, само зрънце смисъл, но сега вече е абсурдна.

— Нашите добри хора са страдали от нея цели сто и дванадесет години, момче. Страдали са в ръцете на алчния и брутален бял човек. Сега ние просто ще бъдем обезщетени и ще бъдем свободни ! Какво означават още няколко дни?

— Мак, та ти не си един от нашите.

— В това старо войнишко сърце всички сме свързани , синко, и аз няма да те изоставя.

— Хайде изостави ни, моля те ! Изостави ме и си ми дай дрехите и кажи на онези двамата кретени, които ме следват неотлъчно, да ме оставят на мира!

— Прекалено си нетърпелив, младежо, и аз няма да ти позволя да настройваш нашите братя от племето.

— Нашите ли…? Мак, ти си патологичен случай и затова ще ти кажа нещо интересно, братко боец . Касае се за една дреболия от формалния юридически статут, с която може и да не си запознат. Преди четири месеца, когато започна цялата тази идиотщина, ти ме попита дали съм си взел изпита за адвокатска практика. Аз ти отговорих, че съм сигурен, че съм. Е, все още съм сигурен, че съм взел това проклето нещо, но ако ми поискаш документ, не съм убеден, че ще мога да ти представя такъв. Разбираш ли, не съм получил формално удостоверение от съда в Небраска и може да не го получа и в следващите два месеца, което е напълно нормално за съда и напълно неприемливо по отношение на онази каша с Върховния съд.

— Какво…? — донесе се от предната част на затворения вигвам продължителен и раздиращ рев.