Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Какво й е на ситуацията, командире?

— Само бъдещето на племето уопотами и огромен сектор от отбранителната структура на държавата.

— Ще се изкажа по първата част. Мнението ми е окончателно. Между другото, това е всичко, което нося със себе си, освен ако не желаете да вляза като някой член на племето Скитникос анонимикус — което, погледнато от друга гледна точка, не е съвсем лоша идея.

— Ще отидем с перата, генерале — каза бързо Дженифър.

— Мръсното сако още е в коридора — замисли се дълбоко Хоукинс. — Тук горе няма кой да го намери; всички са долу… Като си помисля за това, аз един беден и подтиснат човек от един онеправдан народ — облечен в парцали и може би с хлътнал от глад стомах.

— Не , Мак! — извика Сам. — Те ще те измъкнат навън и ще те линчуват.

— Предполагам, че е напълно възможно — каза Ястреба и се намръщи. — Това е един безчовечен град.

— Тридесет и пет секунди — обяви Редуинг, поглеждайки часовника си. — По-добре да тръгваме.

— Не мога да си представя, че минута или две закъснение могат да имат някакво значение — каза Аарон. — Имам предвид, че там долу цари истинско гражданско неподчинение, маси щурмуват барикадите, което си е живата истина.

— Не щурмуват, командире, а се молят . Има разлика.

— Той е прав, Аарон, и това никак не е в наша полза — каза Девъро. — Веднага щом пазачите осъзнаят, че това е в общи линии една мирна демонстрация, готовността веднага ще бъде отменена и другите веднага ще се върнат по местата си… Ти си присъствал на подобни процедури и преди, нали шефе?

— Три или четири пъти — отвърна Пинкъс.

— Кой стои пред вратите на Върховния съдия, командире?

— Специален пазач и един съдебен служител, генерале.

— Проклятие! — изрева Ястреба. — Единият от тях или и двамата ще разполагат със списък на имената ни. Ще се обадят по радиото и още една дузина други ще изникнат от ламперията и ще ни разкарат. Никога няма да влезем вътре!

— Предполагам, че не говорите сериозно — каза Дженифър. — Това е Върховният съд. Никой не може да подкупва пазачите и съдебните служители и въобще всякакви такива неща.

— Помисли си за милиардите дългове и зачервените физиономии в Пентагона, а и в Министерството на правосъдието и в Държавния департамент и още няколко дузини пиявици в Конгреса, които си прекарват отпуските в плюскане на тонове свинско. Какво са неколкостотин хиляди долара, които ще бъдат изръсени тук из тези свети зали!

— Мак е прав донякъде — каза Сам.

— Плътта е податлива на изкушения — отбеляза Аарон.

— Хайде да се омитаме оттук! — заключи Дженифър. Така и направиха и забързаха, запазвайки максимално достолепие, към внушителните аркообразни врати на кабинета. За тяхно най-голямо облекчение, видяха, че масивната фигура на Сайръс е застанала пред тях; с огромно учудване видяха и двамата Деси, коленичили от двете му страни в свещеническите си одежди.

— Полковник, какво правят тук двамата ми адютанти?

— Генерале, какво сте си сложил , по дяволите?

— Парадната униформа, подобаваща на племенния ми сан, разбира се. Сега, отговорете на въпроса ми!

— Идеята беше на Деси-Едно. Той каза, че са стигнали толкова далече и въпреки че не били сигурни за какво е това всичкото, решили, че може би ще се нуждаете от допълнителна охрана. За тях не представляваше никакъв проблем да се качат тук — колкото и да е странно, но тук си е живо убежище от безредиците на долния етаж.

— Колко мило — каза Дженифър.

— Колко тъпо ! — изкрещя Девъро. — Ще ги забележат, ще ги арестуват и разпитват и цялото ни нелегално проникване ще цъфне на първите страници на вестниците!

— Ти нищо не разбираш — каза Д-Едно, надигайки глава с ръце все още сключени за молитва. — Numero uno , изобщо нищо не сме видели. Numero dos , ний сме misioneros , които обръщат бедните варвари в Христовата вяра. Кой ша арестува такива падрета? А ако се опитат, няма да могат да ходят няколко месеца и никой няма да влезе вътре освен вие.

— Проклет да съм — измърмори Хоукинс и погледна почти нежно надолу към двамата си адютанти. — Правилно съм се спрял на вас, момчета. При тъмните операции човек винаги трябва да разполага с вторичен спасителен персонал; той обикновено е първият, който поема огъня върху себе си. Ние се поколебахме да ги включим, защото знаехме каква може да бъде равносметката, но вие не се поколебахте да дойдете като доброволци. Прекрасно е от ваша страна, момчета.