Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Струва ми се, че ще бъде разумно — кимна Аарон, поглеждайки часовника си. — Точно сега той трябва да влезе на една конференция, която засяга изключително сложна юридическа материя и това ще му отнеме следващите няколко часа. Но както и двамата се съгласихме по телефона, през последните няколко месеца той се държи доста странно. Напълно възможно е да напусне конференцията по средата и да се прибере вкъщи.

— Или да отиде в музей, на кино, или, не дай Боже, на летището и да отлети нанякъде… — прекъсна го Елинор Девъро. — Аз също се безпокоя, когато Сам се държи странно. Преди две седмици, когато се върнах от църквата, намерих на масата бележка. В нея той ми съобщаваше, че е излязъл и че ще ми се обади по-късно. Направи го по време на вечерята. От Швейцария.

— Преживяванията ни са болезнено еднакви и затова няма да изброявам вариациите на тема странност у Сам.

— Господин Пинкъс, има ли някаква опасност синът ми да загуби работата си?

— Ако зависи от мен , не, госпожо Девъро. Прекалено много време и усилия ми отне търсенето на заместник, за да се откажа толкова лесно. Но няма да бъде честно от моя страна, ако ви кажа, че сегашното положение е приемливо за мен. Защото то не е. И затова съм тук — за да бъда честен към Сам и към фирмата.

— Напълно съм съгласна с вас. Но какво можем да направим? И кажете ми — с какво мога да помогна аз?

— С риск да наруша правото ви на личен живот и на семейна тайна, а аз правя това само от обич и най-чиста професионална загриженост, ще ви помоля да ми кажете всичко за вашия син, което ще може да ни помогне да разберем неговото странно държане. Уверявам ви, че каквото и да споделите в този момент, то ще остане само между нас — както е прието между адвокат и клиент, въпреки, че едва ли бихте ме избрали за свой защитник.

— Скъпи господин Пинкъс, преди няколко години не съм и предполагала, че мога точно вас да избера за свой адвокат. Ако знаех, че ще имам възможност да ви заплатя, щях да си спестя доста от сумите и имотите след смъртта на съпруга ми…

— О…?

— Дансинг Девъро показа на много от своите колеги вратата към изключително изгодни сделки с уговорката за едно разумно участие в придобитите от тях капитали. След като почина, обаче, малко от тях зачетоха тези споразумения, твърде малко.

— Споразумения ли? Писмени споразумения?

— Що се отнася до подробностите, Дансинг не беше в никакъв случай акуратен човек. Има, разбира се, записи на някои срещи, резюмета от делови разговори… нещо подобно.

— Имате ли копия от тях?

— Разбира се, но ми казаха, че са безполезни.

— Синът ви, Самюъл, потвърди ли тази преценка?

— Никога не съм му показвала тези документи и не смятам да го направя… Знаете ли, юношеството му беше доста болезнено, и без съмнение това се отрази при изграждането на характера му. Защо трябва да докосвам едва заздравели рани?

— Някой ден може би ще се върнем към тези „безполезни документи“, госпожо Девъро, но в момента нека да се обърнем към проблема, заради който ви посетих. Това е Сам. Бих искал да узная какво се е случило с него в армията. Имате ли някаква представа?

— Той се е представил доста добре, доколкото знам. Казвали са ми, че е свършил изключително полезна работа в Далечния изток. Уволни се като адютант в щаба на Главния инспектор с временен чин майор. Струва ми се, че е успял много.

— Далечният изток ли? — антената на Аарон долови някакъв нюанс. — Какво е правил в Далечния изток?

— Китай, естествено. Може би няма да си спомните, защото неговото участие беше „омаловажено“, както казват политиците. Сам беше причина за успешния край на преговорите за освобождаването на онзи луд американски генерал в Пекин. Онзи, който… стреля по някои интимни части… на една от свещените статуи в Забранения град.

— „Лудият“ Макензи Хоукинс !

— Да, струва ми се, че така се казваше.

— Най-доказаният побърканяк от цялата им побъркана шайка , горилата на горилите, който за малко да я докара до Трета световна война… Сам се е срещал с него?

— Да, в Китай. Явно е свършил доста добра работа. Аарон преглътна преди отново да възвърне гласа си.

— И синът ви никога не е споменавал за тази среща? — попита той едва чуто.

— Е, господин Пинкъс, нали ги знаете военните. При тях почти всичко е шушу-мушу.

— Шушу-мушу, шушу-мушу — промърмори уважаваният бостънски адвокат, като че ли изричаше някаква молитва от Талмуда. — Кажете ми, госпожо Девъро, Сам споменавал ли е някога за този… генерал Хоукинс, след като се уволни?