Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— А вие, жмичките, не сте поругали нищо, така ли?

— Нашите ръководители само търсят истината. Това го знае целят свят; така учи непогрешимият председател Мао. Истината не е поругание, генерале. Тя е само истина. Всички го знаят.

— Дори в моя окръг Колумбия — промърмори Хоукинс и свали крака си от лакираната маса. — Защо по дяволите избрахте мен? Колко други са извършвали поругателства, а аз с какво съм по-различен от тях?

— Вие сте толкова известен. Или позорно известен, ако щете… Въпреки че гледах с удоволствие филма за вас. Беше много хубав, истинска поетична възхвала на насилието.

— Брей, и вие ли го гледахте?

— Тайно. Някои сцени бяха изрязани. Там, където главният герой убива наши млади герои. Много жестоко, генерале — комунистът заобиколи черната лакирана маса и пак се усмихна. — Да, вие сте човек с позорна слава. А сега се подиграхте с нас, като разрушихте един почтен паметник…

— Я стига с тия глупости. Дори не помня какво стана тогава. Бях упоен и вие добре го знаете. Пихме с вашия генерал Лю Шин. С неговите курви в неговата къща.

— Трябва да очистите петното, което лепнахте на честта ни, генерал Хоукинс. Не разбирате ли? — Лин Шу говореше тихо, сякаш Хоукинс не го бе прекъсвал. — Няма нищо по-просто от това да се извините. Предвиждаме специална церемония за това. В присъствието на малка група журналисти. Написали сме текста, който трябва да прочетете.

— Айде, стига бе! — Хоукинс скочи от стола и извиси ръст над полицая. — Пак същото! Колко пъти трябва да ви обяснявам бе, копелета такива? Американците не пълзят пред никого! По дяволите и церемонията, и журналистите! Разбра ли, джудже смрадливо?

— Не се притеснявайте. Придавате прекалено голямо значение на една обикновена церемония. Поставяте ни — всички нас — в много трудно положение. Заради някаква церемонийка, толкова дребна, толкова простичка…

— Но не и за мен! Аз представлявам въоръжените сили на Съединените щати и нищо не е дребно или просто за нас! При нас няма шест-пет, момче, ние сме войници!

— Нищо не разбрах.

Хоукинс сви рамена, впечатлен от собствените си думи.

— Няма значение. Отговорът ми е „не“. Може да сте подплашили онези посерковци от мисията, но при мен номерът няма да мине.

— Те апелираха за вашето съдействие, защото така са им наредили. Трябва да сте се досетил за това.

— Още по-голяма глупост! — Хоукинс отиде до камината, отпи от чашата си и я остави отгоре до една богато украсена кутия. — Тъпанарите от мисията са я забъркали с онези педерасти от Държавния департамент. Изчакайте докато прочетат доклада ми в Белия дом и в Пентагона , тогава ще видите. Ох, как ще ми заподскачате, дребосъци кривокраки! — генералът се ухили щастливо, та чак очите му заблестяха.

— Продължавате да ни оскърбявате — рече Лин Шу тихо и поклати натъжен глава. Взе шарената кутия от камината, до която стоеше чашата на Хоукинс. — Фойерверки „Цин Тао“. Най-добрите в целия свят. Какъв трясък , какви цветове! Истинско удоволствие е да ги гледаш и слушаш.

— Да — съгласи се генералът, малко озадачен от смяната на темата. — Даде ми ги Лю Шин. Що изтряскахме онази нощ! Преди да ме упои, копелето мръсно.

— Генерал Хоукинс, та това £ прекрасен подарък.

— Господ е свидетел, че съм го заслужил .

— Как не разбирате? — продължи полицаят. — Те гърмят също като бомби. Святкат като истински гранати, но не са нито едното, нито другото. Те са само блъф. Подобие на нещо друго. Сами по себе си представляват нещо, но то е само илюзия за една друга действителност . Абсолютно безопасни са.

— И какво от това?

— Ами точно това се иска от вас. Подобие, а не действителност. Трябва само да се престорите, че се извинявате. На една кратичка, простичка церемония с няколко думи, за които ще знаете, че са само една илюзия. Съвсем безопасно. И много цивилизовано.

— Дрън-дрън! — изрева Хоукинс. — Всеки знае какво е фойерверк, но никой няма да знае, че се преструвам.

— Между нас казано, не съм съгласен с вас. Това не е нищо повече от обикновен дипломатически ритуал. Всеки ще разбере, повярвайте ми.

— Така ли? А откъде сте толкова сигурен? Вие сте пекинско ченге, а не цуни-гъз.

Комунистът завъртя из ръцете си кутията с фойерверки и въздъхна тежко:

— Дължа ви извинение за малката заблуда, генерале. Не съм от Народната полиция. Аз съм втори заместник-министър в Министерството на образованието. Дошъл съм да ви призова да се вслушате в здравия разум. Всичко останало обаче е вярно. Вие наистина сте под домашен арест и патрулите наистина са полицаи.