Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Къде са те?

— Не са на острова, момчето ми. Обадиха им се от Пуерто Рико към десет вечерта. Много налудничаво обаждане, толкова откачено, че когато стигнаха кметството, се случиха куп ненормални неща! Полицията ги закара до Себастиънс Пойнт и бреговият патрул ги отведе до хидроплана с пилот, който щял да ги върне обратно до Пуерто Рико. Това ми казаха да ти предам.

— Това ли е всичко?

— Не, оставих десерта за накрая… Казаха да ти предам, че при тях има някой си Гримшоу…

— Успяхме! — изкрещя Хайторн, гласът му се разнесе в корпуса на самолета.

— Какво се е случило? — извика Нелсън.

— Какво има, Тай? — закрещя Пул.

— Един от тях вече ни е вързан в кърпа! Още нещо, Родж?

— Е, то… онези двамата, белите куковци, си поискаха сметките, когато вече бях вдигнал цената.

— Май вече си получил петдесет пъти повече.

— Ще върна половината. Останалото ще си прибера.

Роджър ги посрещна на пустия източен бряг, на стотина ярда от доковете на яхт-клуба, и избута масивната гумена лодка на пясъка.

— Все още е рано за туристи и важните клечки не могат да ви видят, тъй че ме последвайте. Имам празна вила, където може да се преоблечете; дрехите са тук, горе… Какво очаквате да направя с тази лодка? Та тя струва две хиляди долара.

— Спусни й въздуха и я продай — каза Хайторн. — Само че трябва да провериш дали не си забравил да смениш инициалите й. Ако не знаеш как, ще те науча. Хайде да се качваме във вилата.

Дрехите бяха съвсем подходящи, а за майор Нелсън — повече от приемливи.

— Хей, Кати, изглеждаш великолепно! — Пул изсвири тихичко, когато тя излезе от спалнята с издиплена мушама, релефно оцветена в топли тропически тонове в модния стил пауново перо, с изискан силует, който подчертаваше всички изпъкнали или изящно врязани линии на женското тяло.

Кати обикаляше наоколо като момиченце.

— Защо никога не съм чувала лейтенантът да казва такова нещо… Освен може би веднъж в един вертеп в Маями.

— Маями не се брои, и ти го знаеш, но освен в деня на оная сватба, която много-много не си спомням вече, никога не съм те виждал в женска дреха. Особено в рокля като тази. Какво ще кажеш, Тай?

— Изглеждаш прекрасно, Катерин — каза просто Хайторн.

— Благодаря ти, Тайръл. Не съм свикнала на такива ласкателства. Ще повярвате ли, че май се изчервявам?

— Бих искал — отговори меко Тай, внезапно виждайки в съзнанието си лицето на спящата Катерин до своето лице — или това беше Доминик? — но нямаше значение, двете представи го докоснаха… последната с режещо чувство на загуба. Защо отново го беше напуснала?

— Очакваме новини от Кук и Ардисон в Пуерто Рико — каза внезапно Хайторн, нарушавайки изпълнения с възхищение антракт и се обърна рязко към прозореца. — Искам го, искам го този Гримшоу — да го поваля сам и да го питам как откриха Марти и Мики.

— И Чарли — добави Пул. — Не забравяй за Чарли.

— Какви са тези хора, по дяволите, и кой може да замисля това, което вършат? — извика Тайръл, удряйки с юмрук най-близката мебел.

— Ти каза, че са дошли от Близкия изток — поде Кати.

— Това е така, но е толкова общо. Ти не познаваш долината Бекаа. А аз я знам. Има дузина фракции, борещи се за надмощие помежду си, и всеки претендира да е пратен от Аллах. Тази група е по-различна; може да са фанатици, но не зависят от Аллах, Исус, Мохамед или Моисей. Източниците им са твърде разнородни, връзките им са по целия свят. Мили боже, имат канали, от които се процежда по нещичко във Вашингтон и Париж, връзки с мафията, островни крепости, японски сателити, швейцарски банкови сметки, тук-там по нещо капе от Маями и Палм Бийч, и кой знае къде и какво още? Тези връзки не са резултат от фанатични призиви към вярващите в бога и пророците им. Не, те може да са вярващи, но освен това са търгаши, продавачи на тероризъм, вплетен в световния бизнес.

— Трябва да имат дяволски дълъг списък с клиенти — каза Пул. — Откъде ги избират?

— Това е улица с двупосочно движение, Джаксън. Те продават и купуват.

— Какво купуват?

— Поради липса на по-точна дума, дестабилизация. Намерението за дестабилизация, за организирането й.

— Мисля, че следващият въпрос е защо — каза Нелсън, цупейки се. — Мога да разбера фанатизма, но защо хора, които малко се интересуват от каузите им, се забъркват — мафията например. Нали повече или по-малко заплащат за това.

— Тези хора са заинтересовани. Това няма нищо общо с религиозните или философските убеждения. Свързано е единствено с власт. И пари. Където има дестабилизация, няма власт, а във вакуум и милиони, по дяволите, и милиарди долари нямат вече смисъл. В паниката правителствата могат да бъдат подбирани, на мястото на едни министри се поставят други, с цел — бъдещето. Цели страни се вземат под контрол с тайни намерения, които не се откриват, докато не са издоени до капка възможностите им. После те изчезват, или се настаняват в политически гарантирани убежища.