Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Да — каза Тайръл, изучавайки лицето на лейтенанта, — ние ще скочим в Горда.

— Ето самолета! — извика Кати, скачайки на крака. — Трябва да побързаме!

— Повярвай ми — каза лейтенантът, — те ще те чакат и ако трябва да излежаваш тук доживотна присъда!

— Влизайте в екипите си — отсече майорът, избързвайки към укреплението в крайбрежните гори.

— Ашкелон — прошепна гласът в Лондон.

— Завинаги — отговори Бая. — Може би няма да успея да се свържа с теб в близките няколко дни. Отлитаме за Ню Йорк и нещата ще вървят много напрегнато.

— Няма значение. Ние се справяме прекрасно. Един от нашите току-що беше нает за охрана на Даунинг Стрийт.

— Но това е превъзходно.

— Нещо за теб, Бая?

— Все същото е. Орбитата се разширява, нещата се подреждат и избистрят. Отмъщението няма да ни избяга, приятелю.

— Никога не съм се съмнявал в това.

— Предай новините ми в Париж и Йерусалим. Кажи им да се придържат съвсем стриктно към графика. Възможно е да го задвижим неочаквано, по спешност.

— Говорих с Йерусалим тази сутрин. Главата ми е пламнала — кучият син е на границата на екстаза.

— Как така?

— Попаднал с група старши офицери от щаба на армията в ресторант в Тел Авив. Била пиянска нощ. Те страхотно харесали песните му. Поканен е на още няколко партита.

— Кажи му да бъде много внимателен. Документите му са фалшиви, както и униформата.

— Там няма друг, който умее да се прикрива тъй добре. Освен това разпозна трима от офицерите.

— Я виж ти, това е интересно — каза Бая и след известно мълчание добави: — Ако попадне в разузнаването, би станало интересно.

— Така мисли и Йерусалим.

— Но не и с цената на нашата операция, кажи му и това.

— Той и сам ще го разбере.

— Нещо ново в Париж?

— Ти нали знаеш, нашият агент там, хубавицата, спи с един депутат, близък приятел на президента. Тя е голяма лисичка. Много хитро момиченце.

— Би било по-добре, ако спеше с президента вместо с приятеля му.

— Може и да стане.

— Ашкелон — Бая даде знак за прекъсване на разговора.

— Завинаги — отговори й гласът от Лондон.

Вирджин Горда все още спеше, когато хидропланът на американските въздушни сили, допуснат от местната администрация, се плъзна по водата на разстояние две мили на юг от яхт-клуба.

Хайторн не беше поискал помощ, тъй като стандартното екипиране на хидроплана включваше надувни лодки, и сега искаше навлизането им в залива да бъде колкото е възможно по-спокойно.

Катерин Нелсън до него превключи радиотелефона си. Гласът й беше достатъчно силен, за да не го заглушат двигателите.

— Изтъкнати предводителю, само за минутка. Май сте пропуснали нещо.

— Какво? Приземихме се в Горда, какво друго?

— Може би дрехи? Оттук до нашите има две мили път. Не може да не направим впечатление с тези черни униформи. Ако си мислиш, че ще тръгна по улиците по сутиен и пликчета между две небръснати горили в бели шорти…

— Струва ми се, че ще трябва да облечем някакви дрехи преди твоята експертиза, а, Тай? — каза Пул ухилено. — Разбира се, че харесваш калните комбинезони, но ние идваме от по-издигнато общество.

И тъй, Хайторн се върна на телефона и се свърза с яхт-клуба.

— Мистър Джефри Кук, моля.

Тайръл изчака, слушайки настойчивото непрекъснато звънене от другата страна на линията. Но после портиерът се върна:

— Съжалявам, но не отговаря.

— Опитай тогава с мосю Ардисон, Жак Ардисон.

— Добре, сър. — Отново звънът остана без отговор, и отново портиерът се върна на слушалката.

— Боя се, че и тук не отговарят, сър.

— Виж, обажда се Тайръл Хайторн. Имаме проблем.

— Капитан Хайторн? Мислех, че гласът ми прилича на вашия, но отсреща има толкова много шумове, че не бях сигурен.

— С кого говоря?

— Бекдит, сър, нощният пазач. Приличен ли е английският ми, сър?

— Точно както в Бъкингам Палас — каза Тай, облекчен, че е успял да си спомни този човек. — Слушай, Бек, трябва да се свържа с Роджър, а оставих телефонния му номер в лодката. Можеш ли да ми го намериш.

— Няма да има нужда, капитане. Той е тук и попълва данните за едно момче, което се набутало за един ден в затвора заради побой. Ще ви свържа.

— Къде беше цялата нощ, момчето ми? — каза Роджър, който пиеше в бюфета. — Ти си като гущерите — измушваш се от едно към друго място, не казваш на никого, скитник такъв!

— Къде са Кук и Ардисон? — прекъсна го Хайторн.

— Всички се опитвахме да ти телефонираме в Сейнт Мартин, но ти изчезна.