Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Съжалявам, че уведомихте само вестниците по крайбрежието. Той е страхотно дете, контесо — каза с приятен тон журналистът. — Вие двамата сте наистина впечатляващи. Между другото, името ми е Дел Роси.

— Безпокои ли ви нещо?

— Би могло да се каже, макар да не съм подготвен да го споделя в пресата.

— И какво по-точно ви безпокои?

— Вашата игра, мадам.

— Не ви разбирам.

— Но той ме разбира. Той разбира всяка дума, изречена на английски.

— Как ви хрумна това?

— Аз съм билингвист, госпожо. Забелязал съм — това винаги личи в погледа. Искра на разбиране, проблясък на негодувание или хумор, които нямат нищо общо с изражението на лицето.

— Или само частично разбиране, може би още по-силно поради предварително проведен разговор. Това възможно ли е, господин билингвист?

— Всичко е възможно, контесо, но той говори и разбира английски. Нима не е така, млади човече?

— Какво? — che cosa? 86 86 Какво? — Бел. прев.

— Видяхте ли, лейди. Случаят е приключен.

Дел Роси се усмихна на гневните погледи на Баярат.

— Хей, аз съвсем не ви обвинявам за това, контесо. Наистина е шикозно.

— И какво целите с това? — попита Бая с леден глас.

— Наричат го опровержение по метода на погрешните сведения. Бившите Съвети, Белият дом и китайците са експерти в това. Той може да говори каквото си поиска, после да се оттегли и да твърди, че нищо не разбира.

— Но защо? — настоя Баярат.

— Още не зная, затова и задържам тази информация за себе си. Засега.

— Но не бяхте ли вие един от журналистите, разговаряли лично с барона в Равело?

— Съвсем права сте. И за да бъда откровен, трябва да ви кажа, че той не беше кой знае колко отзивчив. Повтаряше през цялото време „Tutto quello che dice e’vero ’dualsiasi cosa dica“. 87 87 Всичко, което казва той, е вярно, приемете каквото ви казва. — Бел. прев. — „Каквото казва той, е истина.“ Каква истина, контесо?

— Фамилните инвестиции, естествено.

— Може би, но защо останах с чувството, че да говориш със знаменития барон е също толкова измислено, колкото да разговаряш с телефонен секретар?

— Твърде пресилено ви е предположението, сеньор. Късно е вече и ние трябва да вървим. Bouna notte. 88 88 Лека нощ. — Бел. ред.

— Аз също тръгвам — каза репортерът. — Чака ме доста дълго шофиране до Маями.

— Ние трябва да намерим домакините си. — Бая пое ръката на Николо и го отведе.

— Ще спазя благоприличието и ще ви следвам на разстояние двайсет стъпки — добави Дел Роси, който очевидно се наслаждаваше на създалата се ситуация.

Баярат се обърна. Внезапно в погледа й проблесна топлота. Ледът беше стопен.

— Защо, signore giornalista? Ще излезе, че се дистанцирате от позициите ни.

— О, не, контесо. Аз нито одобрявам, нито виня. В нашия бизнес не се произнасят присъди, просто се съобщава как стоят нещата.

— Тогава си вършете работата, но засега застанете от другата ми страна, за да вървя между двама красиви italiani, докато си казваме „Довиждане“ и „Лека нощ“.

— Вие сте още и дама? — Дел Роси пристъпи напред, учтиво предлагайки ръката си.

— Вие сте твърде загадъчен за мен, сеньор — каза Бая, когато тримата едновременно пристъпиха на тревата. Тогава неочаквано контеса Кабрини залитна надолу, тялото й се олюля. Токчето й потъна в нещо меко, трева или мокра пръст. Тя извика, а Николо и Дел Роси се спуснаха да я вдигнат. Двамата застанаха на колене, с протегнати към нея ръце.

— Кракът ми! Освободете го, моля, или извадете обувката ми!

— Готово — каза репортерът, повдигайки глезена.

— О, благодаря ви! — възкликна Баярат, сграбчвайки крака му за опора, докато гостите се суетяха наоколо и ги заобикаляха.

— Ох! — извика репортерът, когато видя тънката струйка кръв, която се появи на панталона му, докато двамата с Николо помагаха на контесата да се изправи.

— Благодаря ви! Благодаря на всички. Аз съм добре. Просто съм огорчена от тромавостта си! — Хор от изискано изказани симпатии я утеши, тъй че контесата и кавалерът й продължиха напред към домакините, които бяха във вътрешния двор и изпращаха заминаващите гости с пожелание за лека нощ.

— За бога! — каза Баярат, виждайки кървавото петно върху десния крачол на Дел Роси. — Когато ви бях хванала, за да се изправя, тази дяволска гривна е разпорила панталона ви. Още по-лошо — тя ви е порязала! Ужасно съжалявам!

— Не се безпокойте, контесо. Това е само една драскотина.

— Трябва да ми изпратите сметката за панталона. Обожавам тази гривна, но златните й шипове ме плашат. Никога повече няма да я сложа на ръката си!