Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

— Тук са ястребовите очи. Другаде не търси.

— Ела с мен до казиното. Почакай отвън и аз ще се върна със съобщението.

Барманът с удоволствие изпълни молбата на Джейсън. Малко се учуди при думата „криза“, която трябваше да се използва, докато Джейсън му обясни, че е име на състезателен кон. Той занесе бележката с питието за играча от пета маса и се върна със запечатан плик под своя поднос. Джейсън гледаше внимателно към съседните маси, докато се осъществи размяната, търсеше дебнещи погледи и следящи лица, но такива нямаше. Цветът на сакото на бармана се сливаше с лилавия цвят на саката на всички келнери, така че това не можеше да привлече вниманието на околните. Според инструкциите подносът беше поставен между Борн и Макалистър. Джейсън извади цигара от своя пакет и под бара скришом му подаде кутия кибрит. Преди обърканият заместник-секретар да разбере какво става, Борн слезе от стола си и се приближи към него.

— Имате ли огънче, мистър?

Макалистър погледна кибрита, извади клечка, драсна я и я поднесе към цигарата. Джейсън се върна на мястото си, запечатаният плик беше у него. Той го отвори, извади листа и прочете напечатания на английски текст: Обадете се в Макао. 32-61-443.

Огледа се за автомат и изведнъж се сети, че никога до този момент не е използвал уличен телефон в Макао и не е запознат с монетите от португалската колония. Винаги малките камъчета обръщат колата. Той направи знак на бармана, който се приближи, преди Джейсън да беше сложил отново ръката си на бара.

— Да, сър? Още едно уиски?

— Не, благодаря. — Борн му плати в хонконгски пари. — Трябва да се обадя на човек тук, в Макао. Кажи ми къде има уличен автомат и ще те помоля да ме снабдиш с монети.

— Не мога да позволя на такъв фин джентълмен като вас да използва обикновен телефон. Между нас казано, струва ми се, че много от клиентите са заразно болни. — Барманът се усмихна. — Позволете ми, сър. Тук имам телефон, който е само за специални хора.

Преди Джейсън да възрази, пред него беше поставен телефон. Той избра номера под любопитния поглед на Макалистър.

— Wei? — каза женски глас.

— Инструктиран съм да се обадя на този номер — отговори Джейсън на английски. Мъртвият двойник не знаеше китайски.

— Ще се срещнем.

— Няма да се срещнем.

— Ние настояваме.

— Тогава се разкарайте. Познавате ме и може би се досещате, че искам да говоря с мъжа и само с него.

— Вие сте нахален.

— А вие сте идиотка. Такъв е и проповедникът с големия меч, освен ако не се съгласи да разговаря с мен.

— Осмелявате се…

— Това съм го слушал и преди. Да, осмелявам се. Той ще загуби много повече от мен. Той е само един клиент от моя все по-разрастващ се списък. Нямам нужда от него, но в момента смятам, че той има от мен.

— Искам причина, която може да бъде потвърдена.

— На ефрейтори не давам обяснения. Едно време бях майор. Може би не знаете?

— Няма защо да се обиждаме.

— Не виждам защо изобщо говорим. Ще се обадя пак след половин час. Предложете ми нещо по-добро, предложете ми човека. Ще позная дали се обажда той, защото ще задам въпроси, на които само той може да отговори. Чао, лейди. — Борн затвори телефона.

— Какво, по дяволите, правите? — попита Макалистър възбудено.

— Уреждам вашите слънчеви бани и се надявам, че имате лосион. Да се махаме оттук. След пет минути ме последвайте навън. Завийте вдясно от входа и вървете. Ние ще ви настигнем и ще ви качим.

— Кои?

— Има един човек, с когото искам да се запознаете. Млад мъж, който би трябвало да ви хареса. Облича се почти като вас.

— Друг човек? Да не сте луд?

— Не си вирете носа. Няма нужда да му разправяте какви изпити сте държали в колежа. Не, аз не съм луд. Просто наех подкрепление, в случай че бъда надхитрен.

Представянето беше кратко, без да се използват имена, но беше очевидно, че Макалистър се впечатли от широкоплещестия стегнат китаец.

— В някоя от тукашните фирми ли работите? — попита аналитикът, докато вървяха към пряката, където беше паркирана колата на китаеца.

— Всъщност, да. В собствената си фирма. Извършвам посреднически услуги за много важни личности.

— А той как ви намери?

— Съжалявам, сър, но надявам се, разбирате, че такава информация е поверителна.

— Господ да ми е на помощ — промърмори Макалистър и погледна към човека от „Медуза“.

— След двайсет минути ще ми трябва телефон — каза Джейсън от предната седалка. Обърканият заместник-секретар се настани на задната.