Робърт Лъдлъм - Знакът на близнаците

Господ-Бог подлага хората на изпитания. Сега беше негов ред.

Петриди наведе глава и устните му се раздвижиха в безмълвна молитва.

Вярвам в единия Бог отец, вседържител, творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. Вярвам в единия господ Иисус Христос, сина Божий, единородния, който е роден от Отца преди всички векове. Светлина от светлина, истински Бог от истински Бог, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез когото всичко е станало…

Стигнаха разклоненията в Едеса; някаква невидима, неизвестна ръка премести стрелките и товарният влак от Солун се впусна в тъмнината на север. Югославските гранични власти в Битоля бяха еднакво жадни както за новини от Гърция, така и за подкупи. Конфликтът на север се разрастваше бързо — армиите на Хитлер бяха вманиачени, а неуравновесените италианци изпълваха площадите, за да слушат бойните викове на Мусолини и неговите фашисти. Навсякъде се говореше за окупация.

Славяните приеха няколко сандъка с плодове — тези на „Ксенопи“ се славеха в цяла Гърция — и пожелаха на Анаксас повече късмет, отколкото си мислеха, че ще има. Пътуваше на север.

През втората нощ продължиха на север от Митровица. Орденът беше свършил работата си — беше осигурена свободна линия и товарният влак от Солун продължи на изток към Сараево, където от сенките излезе един човек й заговори Петриди:

— След дванадесет минути линията ще бъде свободна. Ще продължите на север към Баня Лука. През деня ще стоите на товарните гари. Линиите са претоварени. Вечерта ще ви потърсят.

Точно в шест вечерта на препълнената с вагони товарна гара на Баня Лука към тях се приближи мъж с комбинезон.

— Справяте се добре — каза той на Петриди. — Според разписанието на ръководител-движението вашият влак не съществува.

В шест и тридесет и пет им беше даден сигнал и влакът от Солун навлезе в линията за Загреб.

В полунощ в притихналата товарна гара на Загреб един друг мъж, излязъл от други сенки, подаде на Петриди голям книжен плик.

— Това са документи, подписани от Министерството на транспорта на Дуче. Според тях вашата композиция е част от експреса за Венеция. Той е гордостта на Мусолини и никой не го спира за нищо. Ще спрете в Сезана и ще изчакате експреса да дойде от Триест. С граничните власти в Монфалконе няма да имате никакви проблеми.

Три часа след това те спряха в Сезана и зачакаха. Седнал на стъпалата, Петриди гледаше как брат му работи с ръчките и клапаните.

— Справяш се отлично — каза той, искрено възхитен.

— Не е кой знае какво — отвърна Анаксас. — Не ти трябва никакво образование. Достатъчно е да свикнеш да го правиш.

— Според мен не е малко. Аз никога не бих могъл да се справя.

Брат му го погледна. Отблясъкът от пещта осветяваше широкото му лице с леко раздалечени очи — волево, силно и едновременно с това нежно. Беше като бик. Добър човек.

— Ти би могъл да се справиш с всичко — каза Анаксас смутен. — В главата си имаш ум, далеч по-добър от моя.

— Глупости — засмя се Петриди. — Не си ли спомняш, като ме удряше по задника и ми казваше да влагам повече ум в работата си.

— Тогава беше малък. Минаха толкова години. През това време ти четеше книги. Мястото ти не беше на товарната гара и се махна от нея.

— Нямаше да успея без теб.

— Почини си, Петриди. И двамата трябва да почиваме.

Вече нямаха нищо общо помежду си и причината за това беше в добротата и щедростта на Анаксас. По-големият брат се беше заел да издържа по-малкия и му беше дал възможност да се измъкне, да стигне по-далеч от него самия… И сега бяха напълно различни. Този факт ставаше още по-непоносим, защото Анаксас Силния долавяше пропастта между тях. В Битоля и Баня Лука той настоя да почиват, да не говорят. След като преминат границата при Монфалконе нямаше да имат много време за сън.

Господ-Бог ги подлагаше на изпитание.

Мълчаха в отворената кабина на локомотива, над тях беше черното небе, под тях тъмната земя, а несекващите звуци на машината изпълваха нощта. Петриди се усещаше странно вцепенен. Сякаш чувствата и мислите го бяха напуснали. Като че ли наблюдаваше някъде отстрани, през стъкло, друг човек, а не себе си. Помъчи се да си представи човека, когото щеше да срещне в Италианските Алпи. Човекът, който беше уредил сложното преминаване през Северна Италия. Кръговете, по които трябваше да се движат и които щяха да ги отведат в Швейцария, по маршрут, който никой нямаше да е в състояние да проследи.