Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Защо плачеш, млади Файал? — изглежда изпита съчувствие към момчето Баба. — Истина е, големият бял господар иска да те изпрати като подарък на своята жена през моретата, но това е само защото ти превъзхождаш всички останали момчета. Трябва да се гордееш, че Аллах с цялата си мъдрост е счел за уместно да те екипира така, че всички мъже да ти завиждат и всички жени да те желаят. Ти ще можеше да задоволиш тази жена, която е приятелка на големия бял господар, а тя на свой ред ще разкаже на всичките си приятелки за теб. Ще имаш по-голям харем от султана, без да ти струва нищо. Това е голяма чест за теб и ти разкрива големи възможности.

— Такава е волята на Аллах — склони глава момчето. — Иншаллах! Но уви, никога вече няма да видя майка си и ми е мъчно, че те напускам, шанго.

— Вече си голям, за да бъдеш допускан до харема, така че и без друго няма да можеш да виждаш майка си. Ще бъдеш щастлив да знаеш, че ми служиш по-добре, изпълнявайки волята ми. — Баба се обърна към Рори. — Момчето е твое, братко мой. Ще уредя прехвърлянето му в Англия, а ти можеш да напишеш писмо, което той да занесе на жената, за която казваш, че била толкова добра и любезна към теб. Едва ли ти остава нещо друго, за да й се отплатиш.

— Благодаря ти, Баба. Ще се погрижа в бъдеще да не хваля притежанията ти, каквито и да са те, било дреха, другарка за леглото или момче, за да не ми ги подаряваш.

— Както би го направил и ти за мен, Рори — Баба тупна Файал и му каза да иде и се облече и да се представи в дома на Суза. Двамата с Рори се върнаха в шатрата. Баба беше замислен. Най-накрая той се обърна към Рори.

— Защо да не ти дам това, с което разполагам, Рори? Всичко, с което разполагам, ти принадлежи. Не го казвам напразно. Тук в Африка ние мъжете действуваме рязко. От мига, в който те видях, ти ми се понрави, но трябва да си призная, че има и нещо повече. Преди да изляза от Саакс, моята майка ми каза, че ще те срещна. Макар че тя е превърната в правоверна, тя не е родена последователка на пророка. Като безбожница тя е вярвала в боговете на Судан. Суданците са древно племе с много стари богове. Естествено, има само един бог, и той е Аллах, но…

— Но кой знае — опита се да го облекчи Рори, — може би има и по-стари богове от Аллах.

— Точно така — Баба намери оправданието. — Разбира се, суданците са много древен народ с много стари богове. Те са най-старите, най-могъщите и най-симпатичните богове в Африка и аз заявявам това с гордост, тъй като съм полусуданец. И то е вярно.

— Ако ти си образец на суданец, съгласен съм с теб.

Баба кимна, приемайки комплимента.

— И така, дори и до днес, макар че е вярна последователка на пророка, майка ми понякога се съветва с древните богове на Судан и говори с духовете на нейните предшественици. Преди да потегля, тя направи опит да ми осигури безопасно пътуване и сподели, че нейните богове са й казали как някакъв чуждоземен принц, носещ моето име, но с коса от злато, ще дойде при мен и ще трябва да се побратимя с него. Заради това ти носиш пророчеството на майка ми, Рори. Но, хайде! Дребният Суза и твоят капитан ни очакват за закуска в Ринктъм Кясъл. Аз отивам, но няма да ям от храната им. Собствените ми готвачи ще ми приготвят закуската и ще я занесат там. Нито пък ще пия с твоя капитан и Суза. Ти можеш да избереш къде да седнеш — с тях или с мен, дали ще ядеш от тяхната храна или от моята, дали ще се облечеш в техни дрехи или в мои. Имаш право на избор.

— Ще останеш ли доволен, ако бъда с теб? — запита Рори. В живота си не бе срещал човек, който да му предложи толкова много, включително приятелство, както бе сторил Баба, и той жадуваше да му се отплати. Нямаше да бъде трудно, тъй като огромният кафяв мъж му се нравеше.

— Аз искам да ям с теб, братко мой! Ще седна до теб, ще ям от храната ти, и ще пия от напитките ти, и ще нося дрехите ти. Тези хора не са мои приятели. Следите, които виждаш по гърба ми, са причинени от капитана, и за раната на крака на моя слуга пак капитанът е виновен. Що се отнася до португалеца, той ми напомня за нещо, което човек открива да пълзи под някой камък, така че не мога да му се доверя. Доверявам се на теб, Баба. През живота си не съм имал нито брат, нито по-близък другар. Сега, след като пътищата ни се кръстосаха, аз ти поверявам дружбата си и целия си живот.

— Ах, но аз искам дори повече. — Баба зарови из един от сандъците и измъкна две мантии със златоткани нишки и примитивни орнаменти. Те не приличаха на арабските пелерини, които той и Рори бяха носили предния ден. Хвърли едната към Рори.