Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Докато Абдула завиваше Баба в хавлията, едно ново момче — от тези, които бяха във водата, затърка Рори, за да го изсуши. Беше малко по-мургав от Баба, но имаше фино изваяните черти на арабин. Капки вода падаха от голото му тяло, докато държеше хавлията. В него имаше нещо, което привлече вниманието на Рори. Макар че момчето беше юноша, гъвкав и стигащ до рамото на Рори, то носеше съоръжение на гигант. Рори не можеше да отдели поглед от него и дори Баба забеляза това.

— Харесва ли ти Файал? — посочи младежа Баба и по-специално притурката му, в която се взираше Рори. Гласът му беше шеговит, макар че в него се прокрадваше подозрителност и недоверие. — Той ми е полубрат. Създаден от баща ми, но е роден роб и поради това сам той е роб. Майка му беше сенегалка, а има хора, които казват, че сенегалците са равни на суданците. Аз не го вярвам, понеже майка ми е от Судан и ми се иска да вярвам, че суданците превъзхождат другите племена.

— Вероятно, но и той е симпатичен. — Рори измести оглед към лицето на младежа. — Не знаех, че си разбрал какво гледам, обаче е вярно!

— Оглеждал ли си се някога в огледало, Рори?

— Когато бях на негова възраст, огледалото не ми показваше това, което той би могъл да види, ако се огледа.

— Сенегалците са прочути като жребци, макар че репутацията на суданците е още по-голяма. Е, Рори, не знаех, че се интересуваш от момчета. — Баба не изглеждаше ни най-малко смутен от това, което смяташе за влечение на Рори. — Ако го предпочиташ вместо Елмира, вземи го, той е твой. Ще те обслужва не по-зле от нея, а има и от него по-добри.

Рори поклати глава възмутено.

— Предпочитането към момчета е нещо, което никога не съм могъл да разбера, Баба. И нещо, от което никога не бих се заинтересувал. Много моряци го предпочитат. На кораба имахме един юнга, който обслужваше мнозина от екипажа. Не ги осъждам, но това е нещо, което никога не би ми се понравило. Интересът ми към този момък бе на първо място от любопитство, а после се сетих за едно момиче, което оставих в Шотландия. Тя се раздели с неохота от мен, братко, защото казваше, че никога преди това в живота си не била срещала мъж, който да я задоволи тъй пълно, и никога че не очакваше да срещне. Мислех си за нея, когато видях този младеж — той би могъл да ме замести.

Баба загледа въпросително Рори и поклати глава, недоумявайки.

— Не разбирам отношението ти към жените. Жената, за която говориш, робиня ли е, за да я споделяш с друг роб? Ние тук не споделяме жените си. Естествено, в големите хареми държим евнуси за задоволяване на жените, но никога не позволяваме те да виждат истински мъж. Всъщност аз споделих Елмира с теб, но това не беше истинско споделяне, защото аз ти я дадох. Имаш ли желание да дадеш възможност на жената, за която говориш, да се наслади на този младеж?

— Тя е улично момиче, Баба. Аз съм я притежавал само една нощ. Предната нощ тя бе спала с друг мъж, а следващата щеше да бъде с друг. И все пак беше добро момиче. Въпреки че бе уличница, бе великодушна, добра и любезна, любяща. Прибра ме от студените улици на Глазгоу, нахрани ме, стопли ме, люби ме и на сутринта ми пожела добър път. Обещах да й пратя от Африка подарък.

— Значи е като момичетата на Оулд Нейлс. Те отиват в градовете да продават телата си, а после се връщат по своите села да се омъжат, като дават на съпрузите си припечелените пари. Разбирам, че тази жена е продавала тялото си за пари, така ли?

— Да, но не и на мен. Това, което продаваше на другите, на мен го подари. Но да не говорим повече, Баба. Тя е на хиляди мили оттук и аз бях съвсем забравил, докато не видях младия Файал да се перчи като магаре.

— О, трябва да поговорим, Рори. Ако би те ощастливило да й изпратиш този младеж, той е твой. Ще го уредим. Може да замине с кораба и аз ще се погрижа по време на пътуването да се отнасят към него с нужното внимание и да не бъде продаден. Твоят капитан не ще посмее да не ми се подчини, особено ако напълня ръката му със злато. После, когато корабът пристигне в Англия, той може да препрати младежа на жената, за която говориш.

Тази мисъл се хареса на Рори. Представи си Мери Дейвис в сивия Глазгоу, наслаждаваща се на своя собствен роб негър. И как би го харесала Мери! Щом се беше насладила на Рори, нещо, което не подлежеше на съмнение, колко повече би се наслаждавала на Файал! Неин собствен негър! Щеше да стане сензацията на града. Единствената различаваща се уличница. Той погледна момчето и пак го одобри не по-малко от предния път. Но сега в кристално кафявите очи имаше сълзи. Защо ли трябваше да променя целия живот на момчето за един-единствен импулс? Защо да го праща от слънцето и лукса на шатрите на Баба сред студа и нищетата в дома на Мери? Но това не можеше да сподели с Баба.