Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Наистина е такъв — отговори тя и къносаните й пръсти се плъзнаха по голото му тяло. — И към мен беше много великодушен. И аллах е бил великодушен към теб, милорд Сакс. — Къносаните пръсти, без ни най-малко да се смущават от присъствието на Баба, продължиха движението си. — За мен ще бъде удоволствие да ти служа.

Усмивката на Баба се превърна в смях.

— Изглежда не съжалява, че не съм й вече господар. Нямаш ли дума за мен вече, Елмира?

— Само колкото да кажа, че ти си най-добрият господар, който може да има едно момиче.

— Хайде, момиче, остави го сега. Чака ни друга работа и ако продължиш да го изкушаваш, няма да бъде в състояние да извърши друго, освен това, което го караш. Нощта идва, Елмира, и твоят нов господар ще бъде тук с мен, в тази шатра. — Той посочи един от диваните. — Изглежда, че всички бяхме великодушни един към друг. — Все още засмян, той се измъкна от дрехите си и се загърна в мека бяла хавлия.

Рори се изтръгна от прегръдките на Елмира.

— Много седмици изминаха, откак не съм имал жена — усмихна се оправдателно той към Баба.

— Отсега нататък няма да имаш основания да се оплакваш — успокои го Баба. — Ела да се изкъпем. Водата ще те охлади.

Рори отвори неохотно очи, само за да ги затвори и да изтрие лъчът брилянтно ситна слънчева светлина, провираща се през отворените поли на шатрата. След прекараната изтощителна нощ не му се искаше да се върне към дневната действителност. Обърна се настрана и погледна към дивана, зает от Баба. Черният гигант се беше разбудил и светлината хвърляше топазени отблясъци по голото му тяло. Беше се подпрял на възглавниците зад него и пиеше кафе от тънка порцеланова чаша в подложка от филигранов месинг. Мавърът Абдула го обслужваше, ала нямаше нито следа нито от Елмира, нито от Зайя, другата робиня от харема на Баба, която бе споделяла неговото легло, докато Елмира бе при Рори. Не, установи Рори, нямаше следа от Елмира, нито дори най-лекия дъх на нейния парфюм. Никаква следа от нея, като се изключат малките синини по тялото му, причинени от жадните й устни. Той огледа тези сувенири на насладата, прозина се и се обърна с лице към Баба, придърпвайки намачкания ленен чаршаф, за да прикрие голотата си.

— Събуди ли се най-сетне, Рори? — Баба му посочи кафеничето и бързо заговори на Абдула. — Време е, чаках да си изпия кафето и се чудех дали да те разбудя бавно, като накарам Абдула да те гъделичка с пауново перо, или да те върне към живота набързо, като те залее с ведро вода. Но ти разреши моя проблем. Виж! Слънцето изгря и аз приключих с утринните си молитви. Изпратих момчета по реката да прогонят крокодилите. Ще се изкъпем и преоблечем, за да се заловим за работата си с онзи кучи син Суза. — Той почака Абдула да налее кафето на Рори и да нагласи възглавниците така, че Рори да се изправи. — Кажи ми, как спа снощи?

— Да спя? — ухили се глуповато Рори. — Не вярвам да си предполагал, че ще спя, Баба? Затова ли си легнах в леглото? Уви, сънят не стигна до очите ми, докато шатрата не бе озарена от светлина. След това, щом заспах, партньорката ми изчезна. Ах, да беше тук сега! — ръцете му опипаха настървено чаршафа.

— Винаги има и друга нощ, братко — размаха пръст Баба. — Изпратих ги и двете по обяснима причина. Жената е изморителна сутрин и може само да накара мъжа да се чувствува изсулен през целия ден. Начинът, по който мъжът се събужда, не е поради страст, а е просто указание, че мехурът му е пълен. Две неща са необходими, за да бъдеш по мъжки як. Нощем мъжът изхвърля семето си и омеква. Сутрин той има други нужди и това води до същия резултат. Сутрин не е същото, както нощем. Независимо колко често си прибягвал до нощното гърне, той остава твърд като желязо. Но нека Абдула ти поднесе гърнето и ще видиш, че съм прав.

Думите на Баба се оказаха точни, както и очакваше Рори, макар че никога не бе отдавал такова значение на утринната възбуда. Абдула му подаде хавлията, Рори стана, загърна я около бедрата си и се присъедини към Баба пред шатрата. Тръгнаха заедно към стръмния бряг, където роби удряха водата с палмови клони. Въпреки че успяваха да прокудят крокодилите, те все пак размътваха водата, но тя беше прохладна и сапунът, който му даде Баба, беше френски — силно пресован и с аромата на люляк. Беше истинско удоволствие да измие потта от изминалата нощ и да почувствува хладина по тялото си. Баба, който обикновено беше сериозен в ролята на шанго, бе смъкнал своята сериозност заедно с дрехите и сега лудуваше във водата като безгрижен кит. Плуваше под водата, сграбчваше Рори за краката и Рори му отвръщаше със същото. Бориха се във водата, лудуваха и си играеха, докато накрая пристъпиха на брега, за да бъдат завити в дълги, меки бели хавлии. Ниско остриганият скалп на Баба изсъхна за минутка, но на Рори му беше необходимо време, докато изсуши дългите си къдрици.