Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Едно време неумението да бъде достатъчно озлобен, за да задържи работата си, би вбесило Дейвид — би го вбесило достатъчно, за да успее да задържи работата си. Но сегашният Дейвид просто се сви още повече в себе си. Предложи на вестника друг вид рубрика — рубрика, основана на книгата, която пишеше с Добрата новина, но не заинтригува никого. Вече беше се депресирал истински и ако беше дошъл при мен, в кабинета, щях да му предпиша нещо. Но той нямаше да направи това. Продължаваше да прекарва свободното си време с Добрата новина в драскане на разни идеи за Трудно е да бъдеш добър, въпреки че свободното време вече му беше кът — имаше доста брошури за писане.

След дълбоки душевни терзания на Добрата новина беше даден тримесечен срок да си намери място за живеене. Каза, че разбира, че е бил бреме. Все пак сме били семейно ядро от средната класа, разбирал това и трябвало да уважава, нашата, нали разбирате, нашата солидарност. Знаехме, че се опитва да ни обиди, но не ни пукаше особено много — или поне не на мен. Дейвид всяка нощ преди да заспим, агонизираше по този въпрос и се чудеше на глас дали искаме да сме ядро, дали не искаме да се превърнем в безядрена зона, но голяма част от убедеността му се беше изпарила.

Децата също изглеждаха доста депресирани. Бяха разтресени от емоционалния ми изблик и се наложи да им обясня за гаджето ми. Наблюдаваха ни с очи, пълни с паника, всеки път когато се хранехме или излезехме заедно. През последните няколко дни само веднъж се скарахме с Дейвид — заради тиган за скара — и след това се наложи да ги успокояваме. След няколко месеца скука щяха да забравят за неволите ни, но в момента ми беше мъчно за тях и ми се щеше да не бяхме положили толкова старание в това да ги накараме да се чувстват толкова нещастни.

Лично аз не се усещах депресирана. Думата не е точна. Бях потисната. Вече не мислех за това дали искам да се развеждам или не — милата викарийка ми отне тази възможност. Едва сега разбирах, че следразводните ми фантазии бяха неосъществими и че по всяка вероятност щях да остана омъжена поне до момента, в който и двете ми деца навършат пълнолетие. Значи ставаше въпрос за… Петнайсет години? Когато щях да съм в средата на петдесетте си години и един период от живота ми — този на Крис Кристофърсън — щеше отдавна да с зад гърба ми. Но мисля, че в липсата на избор също има нещо добро. Избистря ума. И винаги съществуваше възможността един ден с Дейвид да си кажем „Помниш ли как за малко да зарежем всичко“ и щяхме да се смеем на идиотщината на тези последни няколко месеца. Но не можех да престана да си мисля, че подобна вероятност е малка. Въпреки това, бях убедена, че съм права за онова, за ножа, който трябва да се оставя забит в стомаха. Може би трябваше пак да го проверя. За всеки случай.

Приготвяхме любимата гозба на баща ми за рождения му ден, но майка ми се обади да ни каже, че вече не яде червено месо. Дейвид купи пиле и беше почти готово, когато Моли ни попита какво ще ядем.

— Ура! — каза тя, с повече ентузиазъм от предполагаемия, предвид менюто.

— Не знаех, че чак толкова обичаш пилешко.

— Не го обичам чак толкова много. Но пък означава, че Брайън ще дойде на вечеря.

— Става дума за рождения ден на дядо ти.

— Да. Но е пилешко. Ти обеща.

Бях забравила за обещанието си. Когато го дадох, изглеждаше като възможно най-добрата и лесна спогодба. Сега изглеждаше нелепо, неразумно, уговорка с Господ, направена от атеист по време на криза и забравена веднага щом кризата отмине.

— Брайън не може да дойде довечера.

— Ама трябва! Затова не живее у нас, за да може да идва всеки път, когато ядем пиле.

— Дядо няма да хареса Брайън.

— Защо тогава обеща, щом не си спазваш обещанията?

Защото не държах на думата си. Защото го направих, за да се измъкна от ямата. Защото бяхме направили достатъчно за Брайън, въпреки че почти нищо не бяхме направили, въпреки че беше тъжен и жалък човек, който щеше с радост да приеме всяка една хапка, която му предложим, подобно на дива патица през зимата.

— Рождените дни не се броят.

— А ти каза ли му, че рождените дни не се броят?

— Моли е права — каза Дейвид. — Не може просто наляво-надясно да даваме обещания на хора като Брайън и след това да ги нарушаваме, когато ги намираме за неудобни.

— Брайън няма да идва на рождения ден на баща ми — отсякох аз.

Разбира се, че нямаше. То си беше ясно, нали? Все пак ставаше дума за здрав разум.

— Значи си лъжкиня — каза Моли.