Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Бях се обадила вече на Дейвид и когато с Брайън пристигнахме вкъщи, във фурната се печеше пиле, няколко вида зеленчуци се задушаваха на печката, масата беше наредена, имаше даже и цветя. Всички мои близки знаеха кой е Щурия Брайън, както знаеха и имената на всички мои отписани пациенти, а аз бях казала на Дейвид, че ако някое от децата му закачи прилагателно, каквото и да е прилагателно, към първото му име в негово присъствие, той или тя няма да се храни на семейната трапеза в продължение на две години, включително на рождени дни и Коледа, без право на помилване.

Брайън съблече палтото си, седна и взе да гледа с децата Сабрина, младата вещица , докато аз правех соса.

— И какво става там, де?

— Това е Сабрина, младата вещица — измърмори Том.

— Това пък какво значи?

Том ме погледна нервно.

— Така се казва програмата — казах му аз.

— Сабрина, младата вещица — поясни Том.

— Не си ли чувал за нея? — попитах аз.

— Неееее — каза той, като че ли още продължаваше да се съмнява в съществуването на такава програма. — И толкова млада?

— Да.

— А вече вещица? Леле!

Всички се усмихнахме учтиво.

— Прекалено млада е. Не мислите ли?

— В това е замисълът на програмата — каза Том. — Защото повечето вещици не са тийнейджърки.

— В к’в смисъл?

— Остави ги да гледат програмата, Брайън.

— Много извинявай. Просто исках да си изясня някои неща, преди да започна да гледам.

И той наистина започна да гледа, с огромно, макар и от време на време не съвсем нормално, възхищение. Програмата, за съжаление, продължи само още половин час и после беше време да седнем на масата.

Добрата новина също дойде и ние започнахме да сервираме.

— Здравей — каза той на Брайън. — Аз съм Добрата новина.

— В к’в смисъл? — попита Брайън нервно.

— В к’в смисъл? — отвърна най-официално Добрата новина и се ръкува с Брайън.

Добрата новина, който също беше информиран, че ще прекара вечерта с някакъв ексцентрик, явно беше приел репликата „В к’в смисъл?“ като ексцентричен израз на Брайън, някакъв щур еквивалент на „Приятно ми е“.

— Той не ти разбира името! — изкрещя Том.

— Не го разбира ли?

— Трябва да имаш име като Том, Брайън, Дейвид или доктор Кар — каза Брайън. — Как ти е името като така?

— Няма никакво значение — каза Добрата новина на Брайън. — Сега името ми е Добрата новина. Защото това име искам да нося, нали разбираш.

— Аз пък искам да нося Брайън — заяви Брайън твърдо. — За да може Брайън да си изяде вечерята.

— Браво! — възкликна Дейвид.

Мълчаливо се нахранихме, като Брайън добави към мълчанието и бясна скорост. Едва си бях сипала сос върху яденето, когато той постави нож и вилица върху празната си чиния.

— Това — каза той, — беше най-хубавата вечеря, която съм ял в живота си.

— Наистина ли? — каза Моли.

— Ъхъ. Че как! Как да съм ял по-добро от това? И майка ми не можеше да готви така.

— Ами ти?

— Не. Гледай с’а, не знам кое се готви и кое не. Обърквам се.

— Наистина ли?

— Да, бе. Направо се побърквам.

— Може ли да те изпитам? — каза Моли.

— Щом искаш, ама няма да знам верните отговори.

— Просто си изяж яденето, Моли — казах аз. — Искаш ли още, Брайън?

— Нали все няма.

— Тука има, така че ако искаш, вземи си.

— И не струва допълнително?

Погледнах го, защото за момент бях забравила, че беше неспособен да си прави майтап.

— Знаеш, че не е нужно да плащаш за това, нали, Брайън?

— В к’в смисъл?

— Ние не сме ресторант. Ти си ни гост.

— Ами… ами не знам. Каза ми да пия от онова и аз го платих. После ми каза да ям къри — и за него плащах. И след това каза да дойда у вас на вечеря и реших, че и за това ще се плаща. Нося пет лири. Кърито беше пет лири. 4,95.

— Не ти искаме парите, Брайън.

— Страхотно! Значи Националната здравна служба го покрива?

— Да.

Моли беше възхитена от Брайън и започна да му задава въпрос след въпрос — „Къде живее?“, „Какви са му приятелите?“, „Има ли семейство?“.

И всеки отговор забиваше надолу главите на възрастните така, както чук забива пирони. В края на разпита на Моли, носовете ни почти докосваха печените ни картофи. Брайън всъщност не правел нищо през деня, като изключим дните, през които идвал при мен. Нямаше приятели (мислел, че имал един-двама в училище, но вече не ги знаел къде са). Имал сестра, но сестра му го наричала Щурия Брайън и не искала да има нищо общо с него. (Този отговор беше последван от особено напрегнато мълчание и за моя радост и изненада и двете ми деца успяха да издържат на изкушението да клъвнат голямата, едра стръв, която им беше предложена.)