Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— С какво мога да ти помогна?

— Не ми е в ред стомахът. Имам болки.

— Къде горе-долу?

— Тук.

Той показа корема си. От опита, който имах, знаех, че не ми се разрешава да докосвам която и да е част от тялото на ЩБ, но тъй като по-голяма част от страданията на ЩБ не са свързани с нарушение на физиологичните му фукции, а с думата от прякора му, започваща с Щ, това обикновено не е никаква пречка.

— Да ти се е гадило? Да си повръщал?

— Не.

— Ами ходенето до тоалетната? Там всичко наред ли е?

— Какво искаш да кажеш?

Тонът на съмнение се беше възвърнал.

— Е, хайде, Брайън. Щом имаш болки в корема трябва да ти задам тези въпроси.

Преди една-две години Брайън яростно отричаше някога да е отделял изпражнения и си признаваше само за пикаенето. Бях принудена да се унизя и да му призная, че и аз имам отделителна дейност, но той не искаше да ме чуе, нито пък го интересуваха изповедите на останалите членове на персонала.

— Престанал съм да ходя.

— От колко време.

— От две седмици.

— Тогава проблемът ти може да е причинен от това.

— Наистина ли?

— Да. Две седмици без ходене по голяма нужда са предостатъчни, за да причинят болки в корема. Има ли някаква промяна в диетата ти?

— Това пък какво е?

— Ядеш ли нещо по-различно от преди?

— Да, разбира се.

— И той изсумтя, за да подчертае нелепостта на въпроса.

— Защо?

— Защото мама умря.

Ако Добрата новина можеше сега да докосне главата ми, нямаше да каже, че акумулаторът ми е изтощен. Щеше да каже, че главата ми беше пълна с безброй неща: съжаление, мъка, паника, безнадежност. Не бях разбрала, че Брайън има майка — според моите бележки той беше на петдесет и една години, — но това беше съвсем видимо. Разбира се, че трябваше да е имал майка и тя естествено е поддържала във форма шоуто „Брайън“, а сега беше умряла и се бяха появили пижама и болки в корема.

— Съжалявам, Брайън.

— Тя беше стара, стара, стара. Все казваше, че ще умре един ден. Но как правеше тя яденето топло? И как човек да знае кое трябва да е топло и кое не? Защото някой път ядяхме шунка. Студена. Някой път бекон. Горещ. А като купуваш, не ти казват кое как. Мислех, че ще ми кажат. Аз купувам, но не знам какво да правя. Ами марулите и зелето? Има горещо пиле и студено пиле. И сигурен съм, че сме яли студени картофи, но не са като картофите, които купуваш студени в магазина. Тези, дето ги купих, бяха ужасни. Мислех си, че купувам горещи, но бях купил студени. Обърквам се. Бях объркан, когато ги ядях, а сега съм объркан, и когато ги купувам. Страшно съм объркан.

Това беше една от най-тъжните речи, които бях слушала някога през живота си. Едва се въздържах да не прегърна нещастния Брайън и да не зарева на рамото му. „И аз се чувствам страшно объркана“, искаше ми се да му кажа. „Всички се чувстваме така. Да не знаеш какво да свариш и какво да ядеш сурово, не е кой знае колко важно, като се вземат предвид нещата, заради които другите хора се чувстват объркани.“

— Мисля, че стомахът ти се е объркал, защото си ял неща като сурови картофи — казах накрая. — Ще се оправиш. Има много неща, които можем да направим.

И аз направих някои от тях. Предписах му течен парафин, препоръчах му да яде за разхлабване къри от ресторанта и му обещах, че ще му сготвя вечеря една вечер. А след като си тръгна, се обадих на Социалните служби.

Когато се върнах вкъщи, Дейвид и Добрата новина ми съобщиха, че след неколкоседмични размишления най-после са определили кандидатите си за „обрат“ — техните еквиваленти на Хоуп и Кристофър, хората, към които се чувстваха най-виновни в живота си. Бях изморена, гладна и не особено заинтересувана, но те се бяха изправили пред мен и държаха да ми кажат.

— Добре, слушам ви — казах аз с толкова умора, колкото чувствах, и още малко за ефект.

— Моят се казва Найджъл Ричардс — каза Дейвид гордо.

— Кой е Найджъл Ричардс?

— Едно момче, което биех в училище. Само че сега не е момче. Но беше. В началото на седемдесетте.

— Никога досега не си го споменавал.

— Много ме беше срам — каза Дейвид почти с чувство на триумф.

Не можех да не си помисля, че може би имаше някой от по-близкото минало — предишен колега, член на семейството, аз, аз, аз — но даже и днес, когато бях толкова изморена, знаех, че не трябва да предоставям на Дейвид дълъг трънен списък, с който той да се самобичува през следващите месеци. Щом чувстваше угризения към Найджъл Ричърдс, нека да бъде Найджъл Ричардс.

Добрата новина пък беше избрал сестра си.