Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— О, не, не, не, хора — каза той. — Ние прибързваме с изводите. Не бива така. Трябва да седнем и да го обмислим, а не да бързаме.

— Какво искаш да кажеш? — Ед беше истински озадачен.

И той като мен се опитваше да проумее какво друго тълкуване на събитията беше възможно.

— Не виждате ли? Ние събираме две и две и получаваме това, което е в поговорката. Искам да кажа… Добре, Роби е изчезнал. И, добре, някои неща са изчезнали. Обаче, значи ли това задължително, че са отишли на едно и също място?

— Сигурна съм, че не са — казах аз. — Сигурна съм, че са отишли на различни места. Сигурна съм, че видеокамерата е отишла в оказионния магазин на Холоуей Роуд, а Роби е отишъл в магазина за продажба на алкохол.

Дейвид ми хвърли един поглед, с който ми даде да разбера, че не помагам, но аз не мислех така. Уенди и Ед всъщност се държаха много добре, предвид обстоятелствата. Те можеха да дойдат и да изхвърлят Дейвид от някой от горните прозорци или да се тръснат върху него и да седят, докато се пръсне, но те просто изглеждаха учудени и огорчени. А сега пък им казаха, че и дедуктивните им способности не са на ниво.

— Добрата новина е прав — каза Дейвид с отегчителна предсказуемост. — Не трябва да създаваме стереотип за тези деца. По този начин именно те са се забъркали в тази каша най-напред.

Маймуната влезе в кухнята, облечен в дрехи на Дейвид, които той не носеше, и се прозина.

— Познаваш ли Роби? — попитах аз. — Момчето, което живееше с Уенди и Ед?

— Д-а-а — каза Маймуната. — Той е крадлива путчица. Извинете ме за думата.

— Откъде знаеш? — попита Дейвид.

— Откъде знам, че е крадлива путчица? Ам’ ч той крадне к’вото види.

Оценявайки някак погрешно настроението, той се разсмя от сърце на собственото си остроумие.

— Роби открадна някои неща от нас и изчезна — каза Ед.

— Д-а-а, е, аз можех да ви кажа, че това ще стане. Какво е взел?

Ед му каза какво липсва.

— Шибаняк.

И Маймуната също изчезна.

Направихме за Уенди и Ед по чаша чай. Дейвид опря главатпа върху ръцете си и се вторачи в пода с печален поглед.

— Беше високорискова стратегия, сега като си помисля.

Ако бях Ед и Уенди, щеше да ми бъде много трудно да смеля последната фраза. Те може би бяха очаквали мисленето да се е състояло предварително.

— Не трябва много да се притеснявате за това — каза им Добрата новина весело. — Вие постъпихте правилно. Няма значение колко много сте изгубили. Той можеше да ви вземе всичко, което имате, и последното пени, и вие пак щяхте да си легнете да спите довечера, защото съвестта ви е чиста. Повече от чиста. Тя е…

Добрата новина се помъчи за миг да открие дума със значение на „повече от чиста“, после се отказа и се задоволи със сияйна усмивка, която изглежда не даде на Ед и Уенди толкова успокоение, колкото той беше очаквал.

След четирийсет и пет минути Маймуната се върна с камерата, гривната, петдесет от седемдесетте лири и Роби, който силно кървеше от рана над дясното око.

— Откъде му дойде това? — попита Дейвид.

Маймуната се засмя.

— Мина през затворена врата.

— Ех, приятелю — каза Добрата новина, — не това искаме.

— Не мога да оправдая насилието — каза Дейвид.

— Какво значи това?

— Значи, че не съм съгласен да има насилие.

— Да, бе, добре — каза Маймуната. — Аз го помолих любезно, но той не поиска да ме чуе.

— Аз щях да се върна с нещата — изскимтя Роби. — Нямаше нужда да ме шамаросва. Аз само…

Роби се опита да измисли някакво убедително оправдание защо му е трябвало да използва видеокамерата и гривната за известно време, но не успя и млъкна.

— Вярно ли е това, Маймуна? — попита Дейвид. — Щеше ли той да се върне с нещата?

— Ще ти кажа честното си мнение, Дейвид. Не, нямаше да се върне с нещата. Щеше да ги шитне.

Маймуната изръси последното изречение, за да предизвика смях и успя — с мен и Ед поне. Дейвид и Добрата новина не се засмяха обаче. Изглеждаха сразени.

Накарах Маймуната да изведе Роби някъде навън, докато ние разговаряме.

— Какво сега? — попитах аз. — Искате ли да викате при това положение полицията?

— А-а, сега вие наистина трябва сериозно да си помислите по това — каза Добрата новина. — Защото полицията, нали знаете… Това е много тежко. Ако двайсет лири са чак толкова много за вас…

Многозначително млъкна, преди да завърши изреченито по начина, който разумът и възпитанието диктуваха. От негова страна предложение за възстановяване на сумата очевидно нямаше да постъпи.