Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

По-доста мил начин всичките младежи дойдоха всеки с домакините си, а не заедно, като че ли искаха да демонстрират новата си лоялност. Наложи се да ги избутаме през вратата така, както се прави с доста по-малки деца на рожден ден и когато накрая влязоха, стояха, забили погледи в пода, докато възрастните нежно и гордо ги представяха.

— Това е Сас — каза Ричард, гей актьорът от Законът. Сас беше хронично срамежливо осемнайсетгодишно момиче от Бирмингам, пристигнало в Лондон две години след като било сексуално малтретирано от пастрока си. Искаше да стане медицинска сестра. Напоследък работела като проститутка. Някои неща в нея — езикът на тялото, плитките й — я караха да изглежда на девет, докато очите — на четирийсет и пет. Никой, дори и Майк не би могъл да иска нещо лошо да й се случи.

Мартина доведе момиче на име Тиз. Тиз беше пъпчива и дебела, но забелязах, че тя и Мартина се държаха за ръце, докато влизаха. Рос и Макс доведоха собствената си дъщеря Холи и новата й най-добра приятелка Ани, която беше по-голяма от останалите, на около двайсет и две, и носеше дрехи, които видимо бяха на Рос — дълга рокля на цветя и чифт лъскави сандали. Крейг на Робърт и Джуд беше облечен в костюм, също омалял на някой друг, косата му беше мокра като след баня и приличаше на сладко уплашено момченце. Точно това беше най-фрапиращото. Когато пристигнаха, всичките имаха вид на младежи, видели прекалено много, но сега като че ли удобствата на Уебстър Роуд, баните и душовете, бяха измили всичкия невъобразимо гнусен опит от телата и лицата им. Сега вече всичките изглеждаха така, както трябва — и не трябва, ако светът беше друг. Изглеждаха като изплашени до смърт същества, които бяха далеч от семейството, дома и начина на живот, който всеки би искал.

Майк нямаше никакви шансове — дори не го оставиха да говори. Питър отбеляза, че ги обрали три пъти за последните две години и че всъщност няма значение дали крадците живеят в съседната къща или на две преки. Мартина каза на Майк, че петнайсет години живеела сама и така обикнала компанията на Тиз, че щяла да бъде съкрушена, ако сега я напусне.

— Ще трябва да намерч нова Тиз — каза тч.

Сас говори последна. Не беше добър оратор — беше срамежлива, гледаше в обувките си, ту спираше, ту започваше, така че никой не можеше да я чуе много добре. Но това, което стана ясно, беше, че отчаяно искаше да задържи тази възможност — отчаяно искаше да остане при Саймън и Ричард, отчаяно искаше да отиде в колеж, за да може да вземе някой и друг изпит и отчаяно не искаше нещата за мея да бъдат, както бяха преди. Каза, че била готова да убие Роби, защото знаела какво щяло да значи това и какво хората щели да си помислят за останалите и че ако още нещо бъде откраднато, докато те все още живеят на тази улица, тя лично щяла да върне парите на жертвите от собствения си джоб, ако ще това да й отнеме цял живот. Когато свърши, Ричард се приближи и я прегърна, докато в това време всички останали ръкопляскаха. Майк се прибра вкъщи с вид на човек, който щеше да обере собствената си къща и да изчезне.

По-късно, Ричард дойде да ми благодари за вечерта — все едно бях правила нещо друго, освен да се оплаквам от повторното нашествие в дома ми.

— Знам, че Сас мисли, че сме направили много за нея — каза той, — но не мога да опиша това, което тя направи за нас. Искам да кажа, виж ме. Слаб актьор, който умира от щастие, ако оцелее повече от една седмица в болничното легло на английския вариант на Спешно отделение. В живота си нищо не съм постигнал. А сега съм щастлив. Ако Сас някога успее да стане медицинска сестра, ще умра щастлив. А и цял месец ще плача. Сигурно много се гордееш с Дейвид.

— Аз съм лекар, между другото — казах. — Така че от време на време и на мен ми се налага да спася някой и друг живот.

Ричард ме зяпна, докато накрая аз не изтичах вън от стаята и се заключих в тоалетната.

В тази книга не се разказва за тях. Разказва се за мен и Дейвид. Затова ще приключа с тяхната част и ще обясня какво се случи. Крейг и Майнуната изчезнаха. При Маймуната това стана след няколко дни, при Крейг — след няколко седмици. Маймуната взе известна сума пари, когато тръгна, но бяха пари, които Дейвид и аз бяхме оставили настрана, за да бъдат откраднати. Когато започнахме да подозираме, че Маймуната се чувства нещастен и макар да му е неудобно, изгаря от желание да се махне, показах му кухненския буркан, където държим парите за спешни случаи, след което оставихме в него пет банкноти от по двайсет лири. Знаехме, че ще изчезнат. Така и стана. От това, което разбрахме, изглежда Крейг бе споменал, че ще потърси майка си, така че се надяваме именно там да е отишъл. Момичетата още живеят тук, на нашата улица, и човек би помислил, че никога не са имали предишен живот. И така. Дейвид искаше да спаси десет деца. Трябваше да се примири с шест. Три от тези шест се оказаха свръх възможностите му. Ако останалите три останат, намерят си работа, собствени домове и постоянни партньори, то тогава… Ох, можете сами да направите изчисленията. Нямам предвид три от десет изчисления, разбира се. Имам предвид останалото. Защото аз вече не разбирам кое има стойност и кое не.