Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

— Какво? — попитах аз.

— Ами, не е като да е нещо много, нали така? Двайсет лири са все пак! Искам да кажа, един млад живот струва повече.

— Значи казваш, че Уенди и Ед са стиснати. Жестоки.

— Само казвам, че ако тези пари бях загубил аз, нали разбираш…

— Ти не бива да се бъркаш — казах му аз. — Уенди и Ед ще си решат.

— Ако забъркаме полицията в случая — каза Дейвид, — за Роби ще бъде много трудно да остане. Той може да си внуши, че Ед и Уенди не го искат.

Мисля, че до този момент дори и аз не бях разбрала колко далеч от реалността беше отишъл вече Дейвид.

— Хич не го искаме — каза Ед. — Лайно такова.

Добрата новина бе поразен.

— Не го искате?! Заради тази работа? Хайде, бе, хора. Знаехме, че пътят ще е труден. Не мислех, че ще се препънете на първото препятствие.

— Вие ни казахте, че сте ги проверили — каза Уенди.

— Проверихме ги — каза Дейвид. — Но нали разбирате. Трябва да е било много съблазнително за него. Пари се търкалят наоколо, и бижута, и електроника, и…

— Значи грешката е наша? — възкликна Ед. — Това ли ни казваш?

— Не точно ваша. Но може би не виждаме достатъчно ясно в случая… големината на културната разлика.

Ед и Уенди се спогледаха и си тръгнаха.

— Много съм разочарован от тях — измърмори Дейвид. — Мислех, че са по-корави хора.

Почистих Роби и му подсказах, че ще е добре да изчезне. Той не беше щастлив от предложението ми — също като Дейвид и Добрата новина той, изглежда, вярваше, че си позволявам някакво несправедливо стереотипизиране и че не му е бил даден реален шанс. Проведохме енергичен спор по този въпрос, както можете да си представите, защото моето лично чувство, което Роби не споделяше, беше, че шанс му беше даден и че той не бе отговорил достатъчно позитивно на него. Той обаче не беше съгласен.

— Тая камера беше евтина корейска бръкма — каза той. — И както Добрата новина каза, бяха двайсет лири само.

Опитах се да изтъкна, че не в това е работата — наистина той беше non-sequitur (извън логиката на нещата), — но не постигнах резултат. След кратък разговор с Маймуната, той реши, че в края на краищата Уебстър Роуд не е за него. Повече не го видяхме.

Новината за нещастието се разнесе нагоре-надолу по улицата и ние имахме няколко посещения през деня. Не само всички останали четирима домакини искаха да говорят с Дейвид и Добрата новина, разбира се, но и непосредствените съседи на Ед и Уенди — включително и Майк, чиято идеологическа опозиция по отношение на проекта се беше затвърдила обяснимо след изминалата нощ — бяха разстроени от случая.

— Това няма нищо общо с теб — каза Дейвид на Майк.

— Когато си имам някакъв скапан апаш в съседната къща?

— Не знаеш кой живее в съседната къща — каза Дейвид. — Нахвърляш се върху хората, без изобщо да ги познаваш.

— Скачаш — каза Добрата новина. — А ние тук не сме скачачи.

— Какво, да чакам да ми оберат половината къща, преди да се оплача?

— Защо не свикаме събрание на хората от улицата? — каза Дейвид.

— Каква полза?

— Искам да проверя температурата. Да видя какво чувстват другите.

— Хич не ми пука какво чувстват другите.

— Така не се живее в общност, Майк.

— Аз не живея в скапаната ти общност. Аз живея в къщата си. С нещата си. И искам да си ги запазя.

Добре. Може би трябва да ти се даде възможност да изразиш това. Срещни се с младежите и им кажи, че не ги искаш в къщата си.

— Да им казвам! Ако трябваше да им се казва, значи изобщо да не са идвали.

— А къде трябваше да бъдат?

— В приют, на улицата! На кой му пука?

— На мен, очевидно. Ето защо го правя.

— Да, бе. Но на мен, не.

— Изобщо, за нещо грижа ли те е, Майк?

Това беше първият принос на Добрата новина към спора, но беше най-подклаждащото нещо, казано до момента. Майк беше опасно близо до това да удари някого. Изпитвах смесени чувства. Не харесвам особено Майк, но от друга страна и Дейвид, и Добрата новина имаха нужда някой да ги отрезви и беше трудно да се намери някой друг за тази работа.

— Изслушай ме — каза Дейвид. Можех да усетя желанието за умиротворяване по гласа му. — Разбирам защо се безпокоиш, но аз те уверявам, че няма за какво да се безпокоиш. Моля те, срещни се с останалите младежи и чуй какво имат да ти кажат. И ако още нещо като това се случи, значи не съм прав и ще трябва да премисля. Какво ще кажеш?

Достатъчно беше, но на косъм. Майк се успокои и се съгласи да мине пак по-късно, макар да подозирах, че Дейвид щеше да трябва доста да потича, за да може да го привлече за каузата. Междувременно ние започнахме да се готвим — някои от нас с по-свити сърца от другите — за още едно събиране на общността в нашата къща на кашкавалени пръчици.